Выбрать главу

— Момент! Кой си ти? Защо не те познавам?

Вместо отговор човекът светкавично измъква меча си, замахва и херцогът с приглушен вик се свлича на каменния под.

Нямаш време да мислиш. Разбираш само едно — въпреки униформата, срещу теб стои злодей и убиец. Трескаво изтегляш меча от ножницата и се хвърляш напред.

Твоят противник има 3 точки БОЙ С МЕЧ и 12 точки ЖИВОТ. Ако успееш да го победиш, мини на 106.

186

Изобщо не си се съобразил с посоката на вятъра и стрелата ти се забива в снега далече наляво от мишената. Откъм редиците на конкурентите долитат подигравателни крясъци.

Мини на 331.

187

Хвърляш се напред, но бързината не винаги е най-доброто решение. Ако имаш поне 5 точки НАБЛЮДАТЕЛНОСТ, мини на 212.

В противен случай продължи на 409.

188

Сега бързината решава всичко!

Светкавично прелиташ двайсетина стъпала надолу и се втурваш по мрачен тунел, осветяван само тук-там от тесни отдушници. Далече отпред забелязваш дневни лъчи — там трябва да е изходът. Вече си изминал половината разстояние, когато зърваш на каменния под някаква безформена купчина. Готвиш се да я прескочиш, ала внезапно от нея долита задавен стон и нечии пръсти се вкопчват в крака ти.

Едва успяваш да запазиш равновесие. Та това е човек! И когато се вглеждаш в него, различаваш, че от гърдите му стърчи дръжката на кинжал.

— Помощ… — глухо изхриптява нещастникът. — Онзи… онзи ме намушка… умирам…

Мигновено разбираш какво се е случило. Някой от предишните кандидати е решил да премахне поне един конкурент. Ама че низост! Но сега нямаш време да разсъждаваш за човешката подлост. Секундите изтичат неумолимо. Какво ще направиш?

Ще оставиш клетника на съдбата му и ще продължиш по тунела — мини на 207.

Ще го пренесеш до края с риск да отпаднеш от съревнованието — продължи на 279.

189

Оставаш да лежиш неподвижно. Вече не ти се спи, но колкото повече време минава, толкова по-зловеща ти се струва тишината в двореца. Мъчи те лошо предчувствие. Иска ти се да станеш и да обиколиш из коридорите, за да видиш дали всичко е наред.

Напразно си повтаряш, че в дворец с толкова много стража не може да се случи нищо нередно. И че ако се заблудиш из този лабиринт, после едва ли ще откриеш стаята си. Упоритото предчувствие не иска да се вслуша в никакви доводи.

Ако се довериш на предчувствието и излезеш от стаята, мини на 417.

Ако останеш да лежиш, продължи на 355.

190

Херцог Леотар изненадано се вглежда в теб и те разпознава.

— Съжалявам, младежо — поклаща глава той. — Правилата са си правила. Ти си храбър рицар и явно отлично владееш лъка, но този път съдбата не беше на твоя страна. Ще трябва да отпаднеш от съревнованието.

Мини на 370.

191

Усещаш, че херцогът е повярвал на думите ти, но нещо в тях го озадачава.

— Странна работа… промърморва той. — Да не би… Да, сигурно! Слушай, момко, сега ще ти донеса още един бокал вино. Ще сложа и успокоителни билки в него, за да заспиш по-бързо. Тая нощ трябва да отпочинеш добре, нали така?

И без да изчаква отговора ти, херцог Леотар излиза от стаята.

Премини по свой избор на 8 или 35.

192

Забелязал ли си още нещо подозрително у слугата?

Да — мини на 203.

Не — продължи по свой избор на 235 или 273.

193

Набързо прехвърляш през главата си заклинанията. В момента може да ти помогне само някой от мрачните демони. Въпросът е кой от тях ще избереш.

Ар-Базагал е демонът на смъртта — могъщ, ала свиреп и своенравен. Ако потърсиш неговата помощ, мини на 11.

Улудхал е просто един от множеството демони. Също като повечето си събратя, той обикновено се подчинява на заклинанията… стига да го завариш в добро настроение. Ако избереш него, продължи на 252.

Тик-Хана-Хай е жалък и страхлив демон. Изречеш ли заклинанията както трябва, ще ти се подчини безпрекословно… доколкото му стигнат силите, разбира се. Ако призовеш него, прехвърли се на 380.

А ако си размислил и не желаеш да се разправяш с демони, върни се на 26 и направи нов избор.

194

През следващите месеци нито веднъж не ти се случва да съжаляваш за своя избор. Вярно, непрекъснато пътешествате от място на място и често се случва да нощувате под открито небе, но артистът е имал право — нито веднъж не оставате без залък хляб. Хората харесват представленията, които изнасяте по села и градчета. Разбира се, най-много им допадат веселите сценки и песни. Ала мнозина харесват и тъжните исторически балади, които пее твоят учител.