— Накъде си се забързал, младежо? — ухилва се най-близкият и те хваща за рамото. — Това стълбище води към двореца, а не към вътрешния двор.
Изтръпваш от яд и отчаяние. Как можа да се провалиш в самото начало! Но дали пък все още не ти остава време да пробягаш разстоянието?
— Извинявайте, бързам — измънкваш ти и се опитваш да побегнеш обратно.
Ала ръката на стражника те държи здраво.
— Късно е, драги! Изборът на врата беше част от изпитанието. Хайде, тръгвай след нас!
Обзема те неудържимото изкушение да се изтръгнеш и да избягаш. Може би не всичко е загубено. Тези тук вече са видели толкова народ, че едва ли ще успеят да те запомнят. Ако стигнеш до вътрешния двор, имаш известна надежда да продължиш. Но пък от друга страна… съпротивата срещу кралската стража е тежко престъпление, за което можеш и да платиш с главата си. Особено в толкова важен ден.
Какво ще решиш?
Да се подчиниш на стражата — мини на 348.
Да опиташ да се измъкнеш — продължи на 211.
225
Херцогът се усмихва, но веднага след това става строг.
— Е, една чаша нямаше да ти навреди. А ти сигурно си плиснал виното през прозореца. Слушай, младежо, имаш ли представа какво оскърбление си нанесъл на краля. Негово величество е избухлив човек… Обаче от мен да мине, няма да те издам. Знаеш ли какво ще направим? Ей-сега ще изтичам да ти донеса още един бокал вино. Изпиваш го и всичко е наред.
— А не може ли просто да свършим дотук, без да пия вино? — питаш ти.
— Хей хлапако! — строго възкликва херцогът. — Ти май си много нахален. Не усещаш ли, че вече освен краля оскърбяваш и мен?
И той излиза без повече приказки.
Продължи по свой избор на 8 или 35.
226
Стрелата се отклонява толкова наляво, че от редиците на конкурентите долитат подигравателни крясъци. Ядосано тропваш с крак. Как можа и при втория опит да се прицелиш така зле!
Мини на 331.
227
Хвърляш се напред с всичка сила, ала това не е било достатъчно. За миг пръстите ти се вкопчват в ръба на борда, сетне не успяваш да се удържиш, политаш надолу и тежко се стоварваш върху леда.
По някакво чудо не загубваш съзнание. Лежиш полузашеметен и виждаш как край теб прелита огромният плъзгач на ледената фрегата. Внезапно в главата ти избухва една безумна идея — да скочиш върху плъзгача!
Ще го сториш ли?
Да — мини на 403.
Не — продължи на 435.
228
Мини на 251.
229
Продължи на 74.
230
Животът в манастира наистина не е лек — трябва да свикнеш със строгия ред и желязната дисциплина на ордена „Свети Роберто“. Като млад послушник имаш редица задължения, но най-важните от тях са две: изучаването на бойните изкуства и на Светото писание. Монасите от ордена се гордеят, че носят името на свети Роберто — свещеника от древния небесен кораб. Покрай всичко останало, ти научаваш и за неговите подвизи в името на вярата. Когато мнозина от потомците на някогашните заселници изпаднали във варварство, престарелият свещеник тръгнал по света, за да връща заблудените души към правия път. По нрав той бил миролюбив и благ човек, тъй че не разполагал с друго оръжие, освен пламенното си слово. Ала с искрената си вяра спечелил безброй привърженици. Много премеждия трябвало да преодолее, докато най-сетне бил пленен от варварско племе и загинал с мъченическа смърт. Последните му слова били: „Сгреших! Не само вяра, но и меч е нужен за правото дело!“. И тези думи станали девиз на неговите последователи.
В края на пролетта ти вече си усвоил основите на бойните изкуства и отлично познаваш Светото писание. Имаш още много да учиш, но е дошло време да пристъпиш към делата на истински монах. И заедно със своя наставник тръгваш по широкия свят.
Мини на 282.
231
— Не стойте така! — раздразнено те подканва слугата. — Елате да ми помогнете. Трябва да пренесем негова светлост в покоите му час по-скоро!
Какво ще направиш сега?
Ще помогнеш на слугата — мини на 297.
Ще се приближиш, за да огледаш по-внимателно херцог Леотар — продължи на 310.
Ще извадиш оръжието си и ще заповядаш на слугата да се отдръпне — попадаш на 334.
232
Неочаквано откъм вратата долита ново почукване. Неволно трепваш, защото подозренията са изострили нервите ти. Какво ще направиш сега?