Водачът на Сегретата се обръща да ме погледне. Изглежда величествена дори по нощница. Посивялата й коса блести като сребро на слабата утринна светлина. Облечена е в ленена нощна риза, но върху нея е наметнала кадифен шал, бродиран с тюркоазен конец и украсен с тежки пискюли. Краката й са обути в леки пантофки от ярешка кожа. Забелязва, че гледам към шала й, и слага ръка върху него.
— Имаме си жена, която бродира. Изработката на този шал й отне две години. — Зелените й очи блестят. — Но не допускам, че си дошла тук да си говорим за дрехи. Изтрий мръсотията от страните си. Трябва да се държим на положение. Мисля, че прислугата ми е лоялна, но не бих заложила живота си на това.
Бързо прокарвам длани по лицето си. Когато ги махам, Алегреза ми кимва кратко в знак на одобрение. Отвежда ме до нисък диван и двете сядаме на него.
— Ще поговорим след момент. — После, с по-висок глас: — А, Ефи ти е донесла горещ шоколад.
В стаята влиза млада слугиня, понесла сребърна табла в ръце. Наблюдавам я как взема сребърната каничка и налива димящо мляко през муселинена цедка с ванилови семенца. После добавя кафяви гранули какао и захар, енергично разбърква напитката и накрая ми подава топлата чаша. Повдигам кремообразната течност към устните си и отпивам. Дъхът ми секва от сладостта й, но веднага се усещам по-спокойна.
Алегреза внимателно ме наблюдава. После заповядва на момичето да излезе и се обляга назад на дивана.
— Така, предполагам, че си тук, за да ми разкажеш за срещата от снощи. Така ли е, Лаура? Не мога да се сетя за нищо друго — нищо! — което да е достатъчно важно, че да ме притесняваш по това време в собствения ми дом.
Гласът й звучи опасно ниско. Това не е покана да говоря, а заповед.
— Никой не дойде — казвам. — Или по-точно, имаше една жена, но избяга. Чаках цяла вечност.
Лицето на Алегреза помръква.
— Какво искаш да кажеш с това, че е избягала? Защо би…
— Отведоха Роберто, обвиниха го в убийство!
Обикновено не бих си позволила да прекъсна Алегреза, но повече не мога да се сдържам. На кого му пука за Мурано в този момент?
— Отидох в квартирата му и на пода лежеше тялото на жена. — Думите ми се сипят забързано. — Не знам какво да правя. Не е възможно това да се случва, не е възможно! — Сграбчвам ръцете на Алегреза в своите и ги притискам към гърдите си. — Простете ми — прошепвам. — Нямам към кого другиго да се обърна.
— Чакай да си изясня нещата — казва Алегреза, а очите й отскачат към вратата на салона. Привежда глава към моята. — Снощи нашата непозната ти е избягала, а часове по-късно си открила женски труп в апартамента на Роберто.
Кимам.
Алегреза става от мястото си и започва да крачи по тъкания килим. Кръстосва ръце на гърдите си, барабани с пръсти. После спира и се извръща да ме погледне. Шалът се изхлузва от раменете й с развети пискюли.
— Разкажи ми всичко, което си спомняш за мъртвата жена.
Умът ми се връща назад. Тъмна стая, кръв по пода, лицето на Роберто… Всичко се слива в едно.
— Не знам. Почти не мога да мисля…
— По-добре да започнеш. — Кръвта се е качила в шията и лицето на Алегреза, покрива кожата й с червени петна.
Сякаш са ме зашлевили. Но гневът на Алегреза кара нещо в мозъка ми да се раздвижи. Пред очите ми просветва спомен.
— Беше облечена в скромна рокля без ръкави в блед цвят. Беше скъсана на рамото и… — Преглъщам ужаса, надигащ се в гърлото ми. — И изцапана с кръв. Кожата й беше тъмна, това си го спомням.
— Добре, добре. Сега, Лаура, това е най-важният от всички въпроси, затова ми отговори честно. — Алегреза застава пред мен. — Каза ли на някого за своята мисия в Мурано? И наистина имам предвид, когото и да било. Каза ли на Роберто?
Поклащам глава и ставам, за да погледна Алегреза в очите.
— Не — отвръщам твърдо. — Никога не бих го направила. Защо питате?
Без да отговори на въпроса ми, Алегреза се обръща, отива до отворения прозорец и зарейва поглед над канала.
— В такъв случай в Сегретата има предател — казва тя, обърната с гръб към мен. — Ако мъртвата жена, която си видяла, е тази, която предполагам, последствията ще са жестоки. Тя беше част от… — Очите й отскачат към мен; после свива устни, сякаш е взела решение. — Част от бъдещ план за разпространение на движението ни извън пределите на този град. Бяхме съвсем близо до създаването на нов клон.