Отпускам се на пейката до маслиненото дърво. И така, мълвата вече е тръгнала. Но не е просто мълва, а злобна, изкривена история. Усещам очите на брат ми и баща ми върху себе си, но не мога да изтрия притеснението, което знам, че сбръчква челото ми.
— Това е лъжа — казва татко. — Нали, Лаура?
— Лаура? — тихо ме пита Лизандър.
— Разбира се, че е! Роберто никога не би наранил някого.
— Слуховете винаги са обикаляли из улиците на Венеция — високо и яростно произнася баща ми. — Половината от тях са глупости.
Татко пада на колене пред мен и ме хваща за ръцете.
— Нямам предвид онова, което момчето току-що повтори. Но Роберто и онази мъртва жена — знаеш ли нещо? Снощи ти…
Издърпвам ръцете си.
— Не можете да ми задавате подобни въпроси — прошепвам.
Баща ми поклаща отвратено глава и се извръща.
— Не мога да позволя репутацията на семейството ми да бъде опетнена по такъв начин. Да бъдем свързани с убийство!
— Ще отида да върна онова момче — заявява Лизандър и хуква навън. — Ще разберем истината!
Изтичвам след него в сенките и застанала на главния вход, гледам как брат ми търчи по алеята след момчето. Хваща го за рамото и го повлича обратно, за да го изправи пред мен. Момчето не вдига поглед от краката си.
— Какво си чул? — пита Лизандър. — Кажи ни.
Момчето поклаща глава, но Лизандър силно го плесва по ухото.
— Кажи ни!
Момчето се разплаква, но започва да разказва. Докато говори, долавям движение зад гърба си. Една хладна ръка се плъзва в моята. Емилия. Усмихвам й се с благодарност, докато ме прегръща през раменете. Слушаме. Момчето ни предава слуховете за изцапаните с кръв ръце на Роберто, за трупа на пода му, за тичащите стъпки на стражите и виковете на ужас, разнесли се от отворената врата на Роберто. Слава богу, не се споменава нищо за скочила през прозореца на първия етаж жена.
Когато момчето млъква, се облягам тежко на рамката на вратата. Лицето на брат ми е сериозно и дори Емилия изглежда притеснена. От вътрешността на къщата се разнасят крясъците на баща ни.
Лизандър пъха няколко монети в ръката на момчето и го отпраща.
— Той е просто дете — казва Емилия. — Най-вероятно си е измислил всичко. — Опитва се да звучи ведро, но не успява да ме излъже.
— Благодаря ти — прошепвам.
Брат ми поклаща глава.
— Не, не е възможно. Знае твърде много детайли, за да си измисля.
Татко излиза и застава зад нас.
— Семейството ми отново ли е съсипано? — мрачно пита той.
Лизандър свива рамене и прави опит да се усмихне.
— Ако Роберто е невинен, сигурен съм, че ще се намери обяснение… — започва.
— Но дотогава ще продължите да вярвате в най-лошото? Така ли? — питам.
Брат ми посяга да ме хване за ръката, но аз се дръпвам и тръгвам обратно към къщата.
10
Обличам се бързо, а Фаустина се суети около мен и ми задава въпрос след въпрос.
— Какво е станало, скъпата ми? — нежно ме пита тя, докато стяга връзките на корсета ми. — Слугите си шушнат най-скандални неща. — Още по-силно дръпване. — Като си помисли човек, че Роберто е стигнал до тук!
— Роберто не е стигнал до никъде — отвръщам — Всичко това са глупави клюки. Ще видя Роберто и ще открия какво лежи в дъното на цялата тази работа.
След напускането на манастира съм станала много по-смела, но това е ново изпитание, срещу каквото никога не съм предполагала, че ще се изправя. Трябва да съм силна заради Роберто. Трябва.
Само един човек може да сподели истината с мен — самият Роберто. А за да стигна до него, трябва да си осигуря аудиенция при дожа. Лакирана гондола в златисто и черно ме отвежда до двореца му. Плащам с няколко монети и стъпвам на широкия тротоар. На същото това място някога бях видяла един художник. Точно бях излязла от манастира и бях все още невинна и наивна, както всички онези момичета, отгледани от монахините. Мъжът скицираше лагуната, простите му дрехи бяха протрити от носене. Представи ми се като Джакомо. Тогава нямах представа, че истинското му име е Роберто. По него време той беше принц под прикритието на художник. Колко далеч бяхме стигнали и двамата — аз бях станала членка на Сегретата, а Роберто… Не ми се мисли. Толкова наскоро беше престанал да се крие, а ето че сега го обвиняват в убийство. Не може да е вярно. Просто не може!