18
Хората на принца се събират наоколо, опитвайки се да го спрат.
— Махнете се от мен! — крещи той и ги отблъсква. Налита към Роберто, но пръстите му сграбчват въздуха. Роберто не отстъпва, но лицето му е разкървавено. Халим диша тежко, гледа яростно. Изглежда, дори не забелязва, че съм там. — Ти, чудовищен убиецо! Това ли причиняваш на жените във Венеция?
Юмрукът му се забива с тъп звук в лицето на Роберто. Годеникът ми залита назад, но хората на Халим успяват да извлекат принца от стаята. Роберто е прекадено шокиран, за да стори нещо друго, освен да гледа. Пръстите му изтриват кръвта от носа му.
— Ще ти изтръгна гръкляна! — крещи Халим отвън.
Надниквам през вратата и виждам как го влачат надолу по коридора. Стражите на прага го държат на мушка със сабите си. За момент очите ни се срещат и забелязвам в неговите искрица срам.
— Пуснете ме! — ръмжи Халим. — Няма да се съпротивлявам повече.
Когато мъжете го пускат, той оправя дрехите си и се отдалечава, последван от свитата си.
Връщам се обратно в стаята и виждам, че Фарук е останал. Гологлавият внимателно изучава лицето ми. Въпреки че изражението му е непроницаемо като маска, не мога да не усетя как зад него играе усмивка.
— Не разбирам — преглъщам мъчително. Устата ми е толкова пресъхнала, че едва произнасям думите. — Какво става тук?
— А би трябвало — отвръща Фарук и хвърля бърз поглед към Роберто. — Научих, че сте сгодена за този негодник. Забравихте ли да споменете пред принца, че ще се жените за убиец на деца?
Един венециански слуга никога не би се осмелил да отговаря по този начин, но този съветник прилича повече на довереник, отколкото на слуга.
— Излезте — заповядвам.
Погледът му се плъзга по мен, сякаш иска да ми каже: И коя сте вие, че да ми нареждате? Един от останалите стражи пристъпва към него.
— Правете това, което ви казва дамата — предупреждава той.
Фарук ни обръща изкривения си гръб и тръгва навън, за да се присъедини към господаря си. Из коридора отекват други стъпки и в следващия миг през отворената врата се появява Николо.
— Не идвам прекалено късно, нали? — задъхано пита той. Зърва разкървения нос на брат си. — Ранен ли си?
Роберто въздъхва дълбоко:
— Добре съм. Но какво искаше онзи човек?
Николо влиза по-навътре в стаята и се отпуска върху една табуретка, тапицирана в брокат с цвят на нефрит. Поклаща глава, забил поглед в мраморния под.
— Да не повярва човек — казва сякаш на себе си.
— Това беше Халим, турският принц — обяснявам, като приближавам Роберто, за да го хвана за ръката.
— Това успях да го схвана.
— Поиска да види тялото на момичето — намесва се Николо.
— Момичето от моята квартира?
Брат му кимва и набързо обяснява как стражите придружили Халим до склада на пристанището, където държали тялото, готово да бъде натоварено на кораб за островчето Лазарето Нуово. Пазачите вдигнали капака на ковчега.
— Направихме го само за да задоволим желанието на принца! — обяснява Николо. — Въпреки че го сметнахме за много странно. Не обясни каква е връзката му с мъртвата. Но момичето в ковчега… — Николо поклаща глава. — Гледката не беше никак хубава, Роберто. Жертвата не беше измита или почистена. По цялата й рокля имаше засъхнала кръв, а във въздуха се носеше миризма на разложено. Принцът… той падна на колене! Започна да крещи и да вие. Никой не разбра.
— Продължавай — подканям го с нисък глас.
Николо става, отива до прозореца и поглежда надолу към вътрешния двор на двореца с неговите бронзови кладенци. От стряхата се стрелва някаква птица, също като малката птичка, на която хвърлях храна, докато бях в манастира.
— Принц Халим държеше някакъв медальон. Притискаше го към гърдите си. Изглежда… — Николо се извръща с лице към нас, очите му са изпълнени с болка от спомена за видяното. — Познаваше момичето — каза, че е негова сестра. Името й било Айсим. В следващия момент онзи гологлавец започна да му шепне нещо в ухото и принцът изруга, закле се, че ще те убие, Роберто. Дойдох тук възможно най-бързо, но той вече тичаше нагоре по стълбите.
— Трябва да отида при него — тихо изрича Роберто. — Да му кажа, че не съм го направил аз. Трябва да разбере.
Преди да успея да го спра, годеникът ми излиза от стаята. Хвърлям поглед към Николо и двамата хукваме след него по коридора.