— Това Роберто ли е? — пита ме шепнешком. Кимвам, но тя е все така изпълнена със съмнения. — Годеникът ти е започнал да губи красотата си, Лаура.
— Не е ял. Отвлекли са го. С твоя помощ ще му помогнем да оздравее. Баща ми не бива да знае за това.
Сбръчканото лице на Фаустина изразява колебание. Тя ме поглежда, после извръща очи към вратата на спалнята ми, после — отново към мен.
— Ще ти донеса гореща вода — казва.
Усмихвам се, когато старата жена се забързва обратно към кухнята; знам, че Роберто е във възможно най-добрите ръце.
Когато надниквам през вратата, годеникът ми изглежда сериозен. Сядам до него на леглото и той посяга да ме погали по косата.
— Всеки ден, докато стоях завързан там, затварях очи и се опитвах да си представя лицето ти. Но в действителност си много по-красива, отколкото в картините, рисувани от въображението ми.
Отпускам страна върху топлата му длан.
— Сигурно е било ужасно.
Роберто сгърчва лице в гримаса.
— Карина… не ме измъчваше само с думи. Целуваше ме. Казваше, че сега, след като вече те няма, можем да сме заедно. Опитах се да се отдръпна, но…
— Не се самообвинявай — прекъсвам го, като се чувствам едновременно виновна и отвратена. Как съм могла изобщо да се съмнявам в него? Замислям се дали да не му кажа за Халим — не че между нас наистина се е случило нещо, — но това само би му причинило болка, която е прекалено слаб да понесе. Може би един ден ще му разкажа за всичко, което се случи, докато бяхме разделени.
— Вече всичко свърши — успокоявам го. — Баща ти ще бъде възстановен на поста си, а Венеция ще си върне честта. Карина не може да ни засегне.
Ръцете на Роберто се отпускат надолу, очите му се извръщат към отворения прозорец.
— Надявам се.
42
Гонгът за вечеря иззвънява втори път.
— Лаура! — вика баща ми раздразнено. — Слизай долу, преди яденето да е изстинало.
Фаустина се е заклела да пази тайна, но не бива да карам баща си да чака и принуждавам дойката ми да измисля извинения за забавянето ми. След като се изкъпа, Роберто се сви на леглото ми е потъна в дълбок сън. Подпъхвам одеялото около него и го целувам по челото.
— Приятен сън, любов моя — прошепвам.
Баща ми седи надвесен над чинията с печени сардини. Изглежда силно развълнуван.
— Два дни! — заявява той. — След толкова ще потопим Халим и мръсния му екипаж. Нашите мъже ще накарат Венеция да се гордее с тях.
Лесно му е да го каже. Татко няма да препаше меч, нито ще грабне мускет; не му се налага да поема риска да пролее собствената си кръв. Членовете на Великия съвет са прекалено важни, за да изложат живота си в предните линии на боя. Това ще сторят новопостъпилите доброволци или верните войници — синове, братя и млади бащи, които ще оставят скърбящи семейства след себе си.
Откакто се събрах отново с Роберто, умът ми не е спирал да работи. Дори Халим да разбере, че годеникът ми е във Венеция, това няма да предотврати битката. Ще ни обвини, че сме му дали убежище, и ще потърси отмъщение, преди да сме успели да разобличим лъжите му. Явно е, че нашият царствен гост няма високо мнение за честта. Твърдо е решен на тази война, каквато и да е цената за нея. Венеция е твърде голяма награда, а намесата на Карина му е добре дошла.
Мислите ми са прекъснати от любезно покашляне откъм прага.
— Донесоха съобщение за господарката на дома — казва един слуга, като нервно ме гледа.
— Покани пратеника да влезе, покани го! — вика баща ми. — И му сипи чаша вино.
— Сигурен ли сте? — започва слугата, но татко удря с юмрук по масата и кристалната кана върху нея издрънчава.
— Прави каквото ти казвам!
Нервността на слугата ме кара да застана нащрек. Чувам отчетливи стъпки. После баща ми ахва и избутва стола си назад. Вдигам салфетка към устните си, за да скрия усмивката си.
Бела Дона дори не си е направила труда да махне жълтия шал, който я идентифицира като проститутка. Косата й се вие на къдрици около лицето. Облечена е в бродиран със златен конец червен корсет, ръкавите й са цепнати и изпод тях се подават белите облаци лен на ризата й. Не носи злато или перли, но страните й са силно начервени. В едната си ръка държи крещящо ветрило от паунови пера. Черният воал, прикрепен към главата й, не скрива гърдите или ръцете й. Тя пристъпва към нас на обувките си с високи платформи. Полага огромни усилия да не обръща внимание на шокираното изражение на баща ми и се справя чудесно.