Не беше честно.
Изскубнах се от прегръдката му.
— Не… недей.
Мейсън веднага спря, защото беше от този тип мъже.
— Прекалих ли? — попита.
Кимнах.
— Добре тогава. Не е нужно да го правим.
Пресегна се отново към мен, но аз се отдръпнах.
— Не, аз просто не… не зная. Да спрем дотук, става ли?
— Аз… — За миг остана безмълвен. — А какво стана с „многото неща“, които искаше да правим?
Да-а… положението изглеждаше много зле, но какво можех да му кажа? Не мога да бъда с теб, защото когато го правя, си мисля за друг мъж, с когото всъщност искам да бъда. Ти си само заместител?
Преглътнах. Чувствах се адски глупаво.
— Съжалявам, Мейс. Но просто не мога.
Той стана и прокара ръка през косата си.
— Добре. Всичко е наред.
Долових метална нотка в интонацията му.
— Ядосан си ми.
Той ме изгледа сърдито.
— Просто съм объркан. Не мога да те разбера. В един миг си разгорещена, а в следващия — студена. Казваш ми, че ме желаеш. После ми казваш, че не можеш. Нямам нищо против да беше избрала едно от двете, но ти ме караш да си мисля едно, а после поемаш в съвсем друга посока. И не само сега — така е през цялото време.
Беше истина. Разигравах го. Понякога флиртувах с него, но имаше много случаи, когато напълно го пренебрегвах.
— Има ли нещо, което искаш да направя? — попита ме, след като нищо не му отговорих. — Нещо, което ще… не зная. Което ще те накара да се чувстваш по-добре с мен?
— Не зная — отвърнах едва чуто.
Той въздъхна.
— Тогава какво искаш по принцип?
Дмитрий, помислих си. Но вместо това само повторих:
— Не зная.
С въздишка той се надигна и тръгна към вратата.
— Роуз, за човек, който твърди, че иска да събере колкото е възможно повече информация, наистина имаш още много да учиш за себе си.
Вратата се затръшна след него. От силния звук трепнах и докато се взирах в мястото, където Мейсън стоеше преди малко, осъзнах, че има право. Още много ми оставаше да уча.
Глава 16
Лиса ме намери по-късно същия ден. След излизането на Мейсън бях заспала. Чувствах се твърде потисната, за да си правя труда да се надигам от леглото. Но затръшването на вратата ме събуди.
Зарадвах се да я видя. Исках да й споделя за бъркотията с Мейсън, но преди да заговоря, усетих чувствата й. Бяха също толкова объркани, колкото и моите. Затова, както винаги, я оставих да започне първа.
— Какво се е случило?
Тя седна на леглото си и потъна в пухената завивка, обзета едновременно от гневни и тъжни чувства.
— Кристиан.
— Наистина ли? — Досега не знаех да са се карали. Почти през цялото време се заяждаха един с друг, но това едва ли би я разплакало.
— Разбрал… че тази сутрин съм била с Ейдриън.
— Леле! — удивих се. — М-даа. Това вече може да се окаже проблем. И то твърде сериозен. — Станах, отидох до тоалетната масичка и взех четката си. Трепнах, когато изправена пред огледалото с позлатена рамка, започнах да сресвам косата си, разрошена от спането.
— Нищо не се е случило! — простена тя. — Кристиан напразно се ядосва. Яд ме е, че не ми вярва!
— Той ти вярва. Просто цялата работа е някак си странна.
Замислих се за Дмитрий и Таша. — Ревността кара хората да говорят невероятни глупости.
— Но наистина нищо не се е случило — повтори тя. — Искам да кажа, ти беше там и… Хей, я почакай, аз така и не разбрах. Какво правеше ти там?
— Ейдриън ми изпрати цял куп парфюми.
— Нима той… Имаш предвид онази огромна кутия, която носеше?
Кимнах.
— Брей!
— Да. Отидох, за да му ги върна — обясних й. — Въпросът е ти какво търсеше там?
— Просто си говорехме — гласеше лаконичното й обяснение. В гърдите й се надигна вълнение и беше на ръба да ми сподели нещо, ала се въздържа. Усетих как мисълта беше готова да се излее в думи, но после се дръпна обратно. — Имам да ти разказвам много неща, но първо ми кажи какво става с теб.
— Нищо не става с мен.
— Няма смисъл да отричаш, Роуз. Нямам твоите телепатични способности, но разбирам, когато нещо те измъчва. От Коледа насам не си спокойна. Какво не е наред?
Сега не му беше времето да се задълбавам в това, което ми се случи точно по Коледа, когато майка ми ми каза за Таша и Дмитрий. Но споделих с Лиса преживелиците си с Мейсън, като леко редактирах причината, поради която го спрях, и просто й споделих, че не съм могла да продължа.