— Е… — промълви тя, когато свърших. — Имала си правото да постъпиш така.
— Зная. Но излиза, че съм го подвела. Мога да разбера защо се ядоса.
— Сигурна съм, че ще оправите нещата. Поговори с него. Той е луд по теб.
Но не ставаше дума за обикновено недоразумение. Отношенията между мен и Мейсън не можеха да се уредят толкова лесно.
— Не зная — казах й аз. — Не всички са като теб и Кристиан.
Лицето й помръкна.
— Кристиан. Още не мога да повярвам, че реагира толкова глупаво.
Не можах да се сдържа и се засмях.
— Лис, ще се целунете и ще се сдобрите. И вероятно ще има и нещо повече от целувка.
Изплъзна се от устата ми просто така, преди да успея да го спра. Очите й се разшириха.
— Ти знаеш. — Поклати глава раздразнено. — Разбира се, че знаеш.
— Извинявай. — Нямах намерение да й казвам, че зная за техния сексуален живот. Или поне не докато тя самата не ми го каже.
Лиса ме измери с пронизващ поглед.
— И колко знаеш?
— Хм, ами не много — излъгах набързо. Бях привършила с косата си, но си играех с дръжката на четката, за да избегна погледа й.
— Трябва да се науча да не те пускам в съзнанието си — промърмори тя.
— Напоследък това е единственият начин, по който мога да „разговарям“ с теб. — Поредното изпускане.
— Какво означава това? — настръхна Лиса.
— А, нищо… аз… — Тя пак ме изгледа остро. — Аз… аз… ами не зная. Просто усещам, че напоследък не разговаряме много.
— За това са нужни двама — припомни ми тя, но гласът й отново омекна.
— Имаш право — съгласих се, но без да изтъквам, че две приятелки могат да се разберат само ако едната не е постоянно с гаджето си. Наистина се чувствах виновна донякъде, задето криех толкова много неща, но през последните дни толкова пъти исках да говоря с нея. Само че все не се откриваше подходяща възможност. Дори и сега. — Знаеш ли, никога не съм мислила, че ти ще бъдеш първата от нас двете. Или по-скоро не съм вярвала, че ще завършва училище девствена.
— Да — изрече тя сухо. — Нито пък аз.
— Хей! Това пък какво трябва да означава?
Лиса се ухили, но в следващия миг погледът й попадна върху часовника. Усмивката й мигом се стопи.
— Уф. Трябва да отида на приема на Присила. Кристиан трябваше да ме придружи, но нали е решил да се прави на идиот… — Очите й се фокусираха с надежда върху мен.
— Какво? Уф, не, не! Моля те, Лис. Знаеш колко мразя тези кралски сбирки.
— О, стига — замоли ме тя. — Кристиан ме заряза в последната минута. А ти не може да ме захвърлиш на вълците. Пък и не каза ли току-що, че трябва повече да си говорим? — Вместо отговор аз само простенах. — Освен това, когато станеш мой пазител, през цялото време ще трябва да посещаваш подобни места.
— Зная — кимнах мрачно. — Смятах, че мога да се порадвам на последните шест месеца свобода.
Но накрая ме убеди да я придружа, като още от самото начало и двете много добре знаехме, че точно така ще стане.
Не разполагахме с много време. Трябваше да си взема един бърз душ, да се изсуша, да се гримирам. Внезапно ми хрумна да облека роклята, която ми подари Таша. И макар да я мразех, задето харесваше Дмитрий, сега й бях благодарна за подаръка. Извадих копринената рокля и със задоволство установих, че червеният цвят ми стои точно толкова страхотно, както и предполагах. Истинска рокля — убиец. Беше дълга, в азиатски стил, с богата бродерия на цветя върху коприната. Високата яка и дългата пола на роклята скриваха голяма част от тялото ми, но материята прилепваше толкова плътно, че пак изглеждах секси, макар и по различен начин, отколкото ако бях по-разголена. По това време синината на окото вече бе почти избледняла.
Лиса, както винаги, изглеждаше възхитително. Носеше наситено пурпурна атлазена рокля без ръкави, модел на прочутия дизайнер на мороите Джона Раски. Миниатюрните тъмновиолетови кристали, пришити върху тънките презрамки, проблясваха на бялата й кожа. Косата й бе вдигната на кок, но не много стегнат, в артистичен стил.
Когато стигнахме до залата на приема, привлякохме погледите на мнозина. Не ми се вярваше, че особите от кралски произход очакваха принцеса Драгомир да се появи с приятелката си дампир на тази дългоочаквана официална вечеря, където допускаха само специално поканени знатни личности.