— Нищо. — И без много да му мисля, грабнах чашата с шампанско от ръката му. В другия край на залата чувствата на Лиса достигаха до мен — спокойствие и задоволство. Това бе добре.
— Защо се усмихваш? — попита ме Ейдриън.
— Защото Лиса все още е там, заета с убеждаването на тълпата.
— Не е изненадващо. Тя е от онези личности, които могат да очароват всеки, стига да пожелаят и ако малко се напрегнат. Дори и хора, които я мразят.
Изгледах го накриво.
— И аз така се чувствам, когато разговарям с теб.
— Но ти не ме мразиш — каза той и допи шампанското си. — Не и наистина.
— Но не те и харесвам.
— Щом казваш. — Пристъпи крачка към мен, но не заплашително, а просто за да скъси дистанцията помежду ни и да внесе по-интимна атмосфера. — Но и това мога да преживея.
— Роуз!
Острият тон в гласа на майка ми проряза въздуха. Няколко от присъстващите наблизо ни изгледаха. Моята майка — с всичките си сто и петдесет сантиметра — връхлетя вбесено върху нас.
Глава 17
Какво си мислиш, че правиш? — поиска да узнае тя. Според мен гласът й продължаваше да е ненужно висок.
— Нищо, аз…
— Извинете ме, лорд Ивашков — изръмжа тя. После, сякаш бях петгодишно хлапе, ме сграбчи за ръката и най-безцеремонно ме издърпа от залата. Шампанското се разля от чашата ми и опръска полата на роклята ми.
— Какво си мислиш ти, че правиш? — възкликнах аз, след като се озовахме в пустия коридор. Огледах печално роклята си. — Това е коприна. Току-що я съсипа.
Тя сграбчи чашата ми с шампанско и я остави на най-близката маса.
— Добре. Може би това ще те възпре да се обличаш като евтина курва.
— Леле! — шокирах се аз. — Това беше много грубо. И откъде се пръкнаха тъй внезапно в теб тези майчински чувства? — Посочих към роклята си. — Това в никакъв случай не е някой евтин парцал. Ти самата каза, че е хубава, когато Таша ми я подари.
— Защото тогава не очаквах да се перчиш с нея пред мороите и да ставаш за смях.
— Не съм станала за смях. И между впрочем тази рокля е доста затворена.
— Една толкова прилепнала рокля показва всичко — възрази майка ми. Самата тя, разбира се, беше цялата в черно, каквато бе стандартната униформа на пазителите: плътно прилепнали черни панталони и блейзър в същия цвят. И нейното тяло не бе лишено от чувствени извивки, но всичко беше добре прикрито.
— Особено ако си сред такава група от млади мъже. Тялото ти е… предизвикателно. А като флиртуваш с онзи морой, само влошаваш нещата.
— Не съм флиртувала с него.
Обвинението й ме вбеси, защото смятах, че напоследък се държа направо образцово. Преди наистина флиртувах през цялото време — правех и други неща — с момчетата морои, но след няколко разговора и смущаващия инцидент с Дмитрий осъзнах колко глупаво е било всичко. Момичетата дампири наистина трябваше да внимават много с момчетата морои и напоследък не го забравях нито за миг.
Внезапно ми хрумна още нещо.
— Освен това — заговорих с подигравателен тон — не се ли очаква точно това от мен? Да се сваля с някой морой, за да допринеса и аз за размножаването на расата ни? Нали ти си направила точно това.
Тя ме изгледа свирепо.
— Не и когато бях на твоите години.
— Била си само с няколко години по-голяма, отколкото съм аз сега.
— Не върши глупости, Роуз — каза майка ми. — Още си твърде млада, за да имаш деца. Нямаш житейски опит, дори още не си живяла истински. Няма да можеш да се справяш с професията си така, както искаш.
Изпъшках отчаяно.
— Наистина ли трябва да обсъждаме всичко това? Как така стигнахме от обвинението, че уж флиртувам, до заключението, че ще имам бебе? Не съм правила секс нито с него, нито с някой друг. А дори и да бях, зная как да се предпазвам от забременяване. Защо ми говориш като на малко дете?
— Защото се държиш като малко дете.
Изгледах я кръвнишки.
— Значи сега за наказание ще ме изпратиш в стаята ми?
— Не, Роуз. — Внезапно ми се стори безкрайно уморена. — Не е нужно да отиваш в стаята си, но и там, вътре, не бива да се връщаш. Да се надяваме, че не си привлякла прекалено много внимание.
— Казваш го, сякаш там съм танцувала в нечий скут — изтъкнах сърдито. — А аз просто правех компания на Лиса за вечерята.
— Ще останеш безкрайно изненадана, като узнаеш как от нищо могат да плъзнат какви ли не слухове — предупреди ме тя. — Особено ако си в компанията на Ейдриън Ивашков.