След тези думи се обърна и тръгна обратно към залата. Изпратих я с гневен поглед, изгаряща от мъка и разочарование. Не прекаляваше ли? Не бях сторила нищо лошо. Знаех, че я измъчва неизлечима параноя от опасността да стана кървава курва, но това вече беше прекалено, дори и за нея. Но най-лошото бе, че направо ме извлече от залата и неколцина бяха станали свидетели на позора ми. Уж толкова държеше да не привличам хорското внимание, а с действията си бе постигнала тъкмо обратното.
Двама морои, които бяха стояли недалече от Ейдриън и мен, сега излязоха от залата. Изгледаха ме многозначително и си зашепнаха нещо, като минаха покрай мен.
— Много ти благодаря, мамо — промърморих горчиво под нос.
Безкрайно унизена се затътрих в противоположната посока, без да зная накъде отивам. Поех назад към фоайето, далече от всякакви тълпи.
Накрая коридорът свърши, но някаква врата вляво водеше към непознати за мен стълби. Вратата се оказа незаключена и аз поех нагоре по стъпалата към друга врата. За моя радост тя ме изведе на малка тераса на покрива на сградата. Явно това място не бе често посещавано, защото всичко наоколо бе покрито с тънко снежно одеяло, но утрото вече бе настъпило и слънчевите лъчи караха всичко да блести.
Забърсах снега от нещо като голяма квадратна кутия, която приличаше на част от вентилационна инсталация. Без да се замислям за скъпата си копринена рокля, се отпуснах уморено върху нея. Обвих ръце около раменете си и зареях поглед, наслаждавайки се на гледката и слънцето — това толкова рядко ми се удаваше.
Сепнах се рязко, когато след няколко минути вратата се отвори. Погледнах натам и се стреснах още повече, когато видях да се появява Дмитрий. Сърцето ми подскочи и побързах да се извърна настрани. Не знаех какво да мисля. Ботушите му проскърцаха в снега, докато пристъпваше към мястото, където се бях сгушила. Миг по-късно той свали дългото си палто и го наметна върху раменете ми.
— Сигурно си измръзнала — рече и приседна до мен. Наистина бях, но не исках да си го призная.
— Слънцето грее.
Той отметна глава и се загледа в синеещо се небе. Знаех, че и на него, както и на мен, понякога му липсва слънцето.
— Така е. Но все пак се намираме в планината посред зима.
Не му отговорих. Поседяхме известно време така, сред успокояващата тишина. От време на време лекият вятър вдигаше облаци сняг. За мороите настъпваше нощта и повечето от тях скоро щяха да се запътят към леглата си, така че ски пистите бяха пусти.
— Животът ми е съсипан. Истинска катастрофа.
— Не е катастрофа — възрази той машинално.
— Да не би да си ме проследил от приема?
— Да.
— А аз дори не разбрах, че си там. — Черните му дрехи подсказваха, че е бил сред дежурната смяна, натоварена с охраната на празненството. — Значи си видял как знаменитата Джанин Хатауей устрои небивала суматоха, като ме извлече навън.
— Не беше кой знае каква суматоха. Едва ли някой е забелязал. Аз ви видях само защото те следях през цялото време.
Нямаше да позволя думите му да ме развълнуват.
— Според нея изобщо не е било така — заявих аз. — От думите й излезе, че съм била в центъра на вниманието.
Описах му разговора ни в коридора.
— Тя просто се безпокои за теб — рече Дмитрий, щом свърших.
— Ама тя прекали.
— Понякога майките прекаляват с грижите си.
Изгледах го учудено.
— Да, но това е моята майка. И тя не изглеждаше толкова загрижена за мен. Мисля, че беше много повече разтревожена да не я посрамя или нещо такова. А и цялата тази майчинска загриженост, че още съм твърде млада, за да ставам майка, е пълна тъпотия. Нямам намерение да правя подобно нещо.
— Може би не е говорела за теб — вметна той.
Последва мълчание. Останах със зяпнала уста.
Още си твърде млада, за да имаш деца. Нямаш житейски опит, дори още не си живяла истински. Няма да можеш да се справяш с професията си така, както искаш.
Майка ми е била на двадесет, когато ме е родила. Достатъчно зряла, винаги досега съм мислила, че е била направо стара. Но сега… сега изведнъж се оказа, че тогава тя е била само с няколко години по-голяма от мен. Изобщо не е била стара. Дали не се е измъчвала, че ме е родила толкова рано? Дали не е успяла да ме отгледа по-добре просто защото не е знаела как да бъде майка? Дали не съжаляваше за начина, по който се бяха развили отношенията ни? И дали… дали тя също не е преживяла тогава някаква лична драма, нещо унизително с някой мъж от мороите и всички да са клюкарствали за нея? Аз бях наследила много нейни черти. Искам да кажа, че дори и сега, дори и тази вечер забелязах каква хубава фигура има тя. И лицето й е красиво — е, имам предвид като за жена, наближаваща четиридесетте. Когато е била млада, навярно е била истинска хубавица…