— Кой е пратеникът? — попита албиносът.
— Наблюдавай — отвърна абатът.
На Рейнард напоследък не му вървеше. Нападението над един керван беше отблъснато с тежки загуби, а после още трима от хората му бяха намерени мъртви по здрач — сред тях беше и брат му Ерлик. Пленникът, който беше взел преди два дни, беше умрял от страх много преди да започне същинското забавление, а времето се беше развалило. Лошият късмет го преследваше и той не можеше да разбере защо.
Проклет да е онзи пророк, мислеше си гневно, докато водеше хората си към колибата. Ако не беше потънал в едно от тридневните си спанета, можеха да избегнат нападението над кервана. Рейнард се беше позабавлявал с идеята да му отреже краката, докато спи, но здравият разум и алчността бяха надделели. Пророкът беше безценен. Беше излязъл от своя транс, когато Рейнард донесе тялото на Ерлик в лагера.
— Видя ли какво стана, докато спеше? — беше извикал гневно Рейнард.
— Изгубил си осем души при неуспешно нападение, а една жена е убила Ерлик и още един от хората ти, след като са убили коня ѝ — отвърна пророкът. Рейнард се втренчи напрегнато в стареца, взирайки се в незрящите очни орбити.
— Жена, казваш?
— Да.
— Имаше още един убит. Ами той?
— Пронизан със стрела в челото.
— Кой я е изстрелял?
— Мъж на име Регнак. Скитникът, който от време на време идва тук.
Рейнард поклати глава. Една жена му донесе чаша загрято вино и той седна на голям камък до горящия огън.
— Не може да бъде, не би посмял! Сигурен ли си, че е бил той?
— Да — каза пророкът. — А сега трябва да си почивам.
— Почакай! Къде са те сега?
— Ще разбера — каза старецът, връщайки се в колибата си. Рейнард нареди да му донесат храна и повика Грусин. Брадвоносецът коленичи на земята пред него.
— Чу ли? — попита го.
— Да. Вярваш ли му? — попита Грусин.
— Нелепо е. Но кога е грешил старецът? Остарявам ли? Щом страхливец като Рек може да нападне хората ми, сигурно бъркам някъде. Ще го пека на бавен огън заради това.
— Храната ни привършва — каза Грусин.
— Моля?
— Нямаме храна. Зимата беше дълга и имахме нужда от онзи проклет керван.
— Ще има и други. Най-напред ще намерим Рек.
— Струва ли си? — попита Грусин.
— Дали си струва? Помогнал е на някаква жена да убие брат ми. Искам да завържа тази жена за кол и всички мъже да се забавляват с нея. Искам да нарежа плътта ѝ на тънки ивици, от главата до петите. И тогава ще я дам на кучетата.
— Както кажеш.
— Не звучиш много въодушевен — каза Рейнард и захвърли празната си чиния над огъня.
— Така ли? Е, може би остарявам. Когато дойдохме тук, имаше причина. Започвам да забравям каква беше.
— Дойдохме тук, защото Абалайн и неговата долна пасмина опустошиха фермата ми и убиха семейството ми. И не съм го забравил. Нали не се размекваш?
Грусин забеляза блясъка в очите на Рейнард.
— Не, разбира се. Ти си водачът и каквото и да кажеш, ще го приема. Ще намерим Рек и жената. Защо не си починеш малко?
— По дяволите почивката — измърмори Рейнард. — Ти поспи, ако трябва. Ще тръгнем, когато старецът ни даде напътствия.
Грусин влезе в колибата си и се хвърли на покритото с папрат легло.
— Угрижен ли си? — попита жена му Мела, като коленичи до него и му предложи вино.
— Какво ще кажеш, ако заминем? — попита я и постави огромната си ръка на рамото ѝ. Тя се приведе напред и го целуна.
— Където и да отидеш, ще те последвам — каза.
— Омръзна ми всичко това — каза той. — Омръзна ми да убивам. От ден на ден става все по-безсмислено. Сигурно е полудял.
— Тихо! — прошепна тя, вече предпазливо. Надвеси се над брадатото му лице и прошепна в ухото му: — Не изричай на глас страховете си. Можем да си тръгнем тихомълком през пролетта. Дотогава бъди спокоен и изпълнявай заповедите му.
Той кимна, усмихна се и целуна косата ѝ.
— Права си — каза. — Поспи малко. — Тя се сви до него и той я покри с одеялото. — Не те заслужавам — изрече, докато очите ѝ се затваряха.
Какво се беше объркало? Когато бяха млади и изпълнени с плам, жестокостта на Рейнард беше рядкост — начин да създаде легенда. Или поне така твърдеше. Щяха да бъдат трън в очите на Абалайн, докато постигнат справедливост. Вече бяха минали десет години. Десет презрени кървави години.