Но Тела не беше готова да се откаже. Погледът й се плъзгаше по актьори на кокили, облечени в животински кожи, по изпълнители, дегизирани като лебеди с дълги зъби, които гребяха, седнали в големи чадъри на точки, по потоци от цветя, водещи към центъра на балната зала.
— Онова там май няма да ти хареса.
Тела се обърна и едва не заби нос в гърдите на Данте. Той отново стоеше плътно зад нея и беше толкова безобразно висок. Тела се вдигна на пръсти да проследи погледа му през залата — покрай някаква жена, която се боричкаше с върколак, и млад господин, който хвърляше пръчка на красива полутигрица… чак до гигантската сребриста клетка в центъра на балната зала.
Тела се вкамени.
Зърнала бе дебелите железни решетки още на влизане, но чак сега си даде сметка, че целият дансинг е затворен в клетката. Хората, които танцуваха вътре, приличаха на животни в плен. Раменете й потръпнаха. Вече разбираше защо на Данте му е било толкова забавно на идване.
— Твърдението, че мразиш клетките, май не е било шега, а? — каза той.
— Че кой обича клетки? — Макар че, като гледаше, май половината гости на бала ги обичаха. — Какви глупаци — продължи тя. — Та това е Каравалът. Нима не разбират, че Легендата може да е замислил клетката като капан? Влизат вътре уж да танцуват, а после става ясно, че няма да получат първата улика, освен ако един от тях не се съгласи да остане в клетката завинаги.
Пак онзи басов смях.
— Това ли прави Легендата според теб?
— Ами последния път се опита да ме затвори в клетка на онзи ужасен балкон.
— От който ти се измъкваше редовно. Ако бе искал да те държи в плен, това нямаше да се случи, повярвай ми.
— Може пък аз да съм изключително добра в измъкването.
— Или само си мислиш, че е така. — Докосна с пръсти тила й, съвсем леко и само за миг, но допирът отприщи лавина от ярки спомени за ръцете му от онази паметна нощ в гората.
Беше я оставил да си тръгне. Престорил се бе, че не проявява интерес, но все пак я беше намерил скоро след това, подкачил я бе за ругатните й и бе така добър да й върне монетата, без да се заяжда твърде много.
— Хм — каза замислено Тела. — Ако не те мразех, компанията ти сигурно щеше да ми е приятна.
Усмивката на Данте изчезна изведнъж.
— Трябва да се махнем оттук.
— Какво…
Стисна я за ръката, по-бързо и по-силно от всякога. Всичко се случи за миг, толкова внезапно, че Тела не забеляза кога погледът му се е преместил. Данте вече не гледаше към нея. Присвил бе очи към нещо… или някого… зад гърба й.
— Опитваш се да избягаш с годеницата ми?
Думите, бавни и надменни, се плъзнаха по голия гръб на Тела, хладни и излъскани като прясно наточен меч.
Престолонаследникът.
13
— Това се казва изненада.
Искрено веселие подпали очи, сребристосини и ослепителни като морски прибой, засенчени от неукротена коса, толкова златна, че монети да изковеш от нея.
— Ти… — изграчи Тела и забрави да си поеме въздух. Момчето от небесната карета — същият нахален млад благородник, който беше заплашил да я изрита и беше пуснал нахапаната си ябълка върху пантофките й — я стрелна с пакостлива усмивка.
— Викай ми Джакс.
А после с жест несравнимо по-кавалерски от поведението му предната вечер той хвана свободната й ръка и докосна с устни кокалчетата й. Тънките му устни бяха меки и студени. Хладни тръпки полазиха по ръката на Тела чак до рамото, когато младият мъж прошепна, преди да е вдигнал глава:
— Не вярвах, че ще събереш смелост да облечеш роклята.
— Не е редно такава хубава рокля да виси на закачалката — отвърна уж лекомислено тя, за да скрие паниката си. Престолонаследникът я беше намерил прекалено бързо. Всъщност се бе надявала изобщо да не я намери. Наистина ли беше невъзпитаният младеж от каретата? Та той изобщо не отговаряше на представата й за наследника на Елантин.
Ако можеше да се вярва на слуховете, престолонаследникът би трябвало да е безмилостен и енергичен, а този младок с кръвясали очи и рошава коса беше просто нахален и мързелив. Белите му бричове бяха чисти, но кафявите кожени ботуши бяха по-подходящи за конюшня, отколкото за бал. Фрак не носеше, а бронзовото му шалче беше вързано накриво върху светла риза, която имаше спешна нужда от гладене.
Значи или слуховете лъжеха, или Джакс нарочно се правеше на безпардонен ленивец, когато му е изгодно. Златната коса падаше върху очите му, но това не му попречи да изгледа Тела отвисоко и със самочувствието на император.