— Ще танцуваме ли? — попита.
Данте се изкашля и дръпна Тела към себе си.
Джакс изкриви устни в подобие на усмивка, повече хищническа, отколкото дружелюбна.
— Нали не се опитваш да ми отнемеш годеницата на собствения ми бал?
Данте стисна по-силно ръката й.
— Всъщност…
— Не му обръщай внимание, той просто ревнува — намеси се Тела, преди Данте да е направил някоя глупост в пристъп на благородство, например да признае, че цялата тази неразбория е негово дело. Макар да не разбираше защо защитава човека, отговорен поне отчасти за неприятностите й. И имаше ли изобщо Данте нужда от нейната защита? Или пък просто искаше да докаже, че тя не се нуждае от неговата?
Така или иначе, Тела издърпа ръката си от хватката му.
Данте стисна челюсти толкова силно, че Тела чу как зъбите му изскърцаха. Но не го погледна повече. Щеше да се справи и сама.
Протегна ръка на Джакс.
Той прокара пръст по хищническата си усмивка и не посегна да поеме протегнатата й ръка.
Вместо това я прегърна през кръста. Дланта му, студена и силна, я придърпа скандално близо до него.
Джакс я поведе през потната навалица. Тела можеше да се закълне, че този път Данте изръмжа.
Беше привлякла известно внимание, когато се появи с Данте на върха на стълбището, но сега всичко живо гледаше към небрежно облечения престолонаследник, който я водеше с ръка около кръста й покрай фонтани с греховен алкохол и гости, които флиртуваха с изпълнители, маскирани като леопарди и лисици с пухкави опашки.
— Мислех, че ще се опиташ да избягаш — каза той.
— Защо да бягам?
— Защото — прошепна Джакс в косата й, всяка дума бе бавна и ленива като леките милувки на пръстите му по извивката на талията й — едва ли си останала с добро впечатление от първата ни среща, а вече несъмнено си чула слуховете, че съм бездушен психопат, готов на всичко, за да докопа короната.
— Казваш, че слуховете лъжат?
— Ако не лъжеха, вече щеше да си мъртва. — Устните му все така бяха притиснати в косата й. Погледнат отстрани, Джакс сигурно приличаше на страстен ухажор, който се движи по самата граница на приличието и съзнателно се опитва да породи нови слухове. Тела не се беше замисляла сериозно какво ще стане, ако наследникът на Елантин я открие, но определено не беше очаквала това. — Ако бях убиец, дали щях да те пощадя, след като си се представила за моя годеница, за да се вмъкнеш в двореца?
— Ако се опитваш да ми кажеш, че няма да ми отмъстиш за малката измама, значи по-добре е всеки да си върви по пътя. Истината е, че имам среща с друг.
Усети как устните му се извиват надолу в гримаса.
— Разочарован съм, Донатела. Мислех, че съм твой приятел. А ти не само че закъсня, а сега се опитваш и да избягаш. — Думите прозвучаха остро в контраст с ленивия му тон допреди миг, и стомахът й се сви на топка. — Дали защото не ми носиш уговореното? — погледна я от горе надолу с усмивка, която можеше да разплаче и ангел.
„Триста дяволи“ — изруга наум тя.
Всичките й планове и надежди отиваха на вятъра. Тела се опита да запази самообладание или поне да диша.
Не беше възможно Джакс да е нейният „приятел“. Не беше възможно вече повече от година да си е писала с престолонаследника на Меридианната империя.
Спъна се, но той я прихвана по-здраво през кръста и я притегли още по-плътно към себе си. Трябваше да е някаква грешка. Кореспондентът й би трябвало да е долен престъпник, който търгува с тайни, а не непредсказуем и кръвожаден претендент за трона, който, ако можеше да се съди по тона му, не изглеждаше склонен да й прости за провала.
Тела понечи да го отблъсне.
Напразно. Джакс я държеше здраво, явно бе по-силен, отколкото изглеждаше.
— Защо продължаваш да ме разочароваш? — Притискаше я към себе си, сякаш наистина бяха сгодени, и я водеше право към гигантската клетка в средата на залата. Иронията не й убягна. Беше се свързала с него с надеждата да се измъкне от затвора на бащиния си остров, а сега Джакс я водеше към нови решетки.
Изплашени сини листенца се отрониха от полите й. Сърцето й се блъскаше в гърдите и крещеше, че трябва да избяга при първия удобен случай. Но избягаше ли от Джакс, кой щеше да й помогне да открие майка си и да я спаси? Започваше да се отчайва. Сърцето й гърмеше в ушите и заглушаваше танцовата музика.
Но още имаше надежда.
Да, Джакс щеше да наследи трона, а заедно с него богатство и власт, каквито Тела не можеше да си представи. Но при всичките привилегии и влияние, които вървяха в комплект с престола на Меридианната империя, явно имаше неща — като истинското име на Легендата, — които оставаха непостижими за него, иначе изобщо не би се съгласил да й помогне. Просто трябваше да го убеди, че още може да му бъде полезна.