Още крехки венчелистчета се отрониха от роклята й.
Тя вдиша дълбоко и на пресекулки. Нямаше представа какво ще прави, ако Джакс сметне, че не се е справила със задачата си, нито как да убеди цяла зала с хора, че двамата са влюбени.
Дебелите решетки миришеха на метал и кралска амбиция. Въздухът беше толкова гъст, че почти не ставаше за дишане, наситен с телесна топлина, парфюми и прошепнати съблазни. Джакс я стисна още по-силно, докато влизаха вътре. Може би самият той обичаше клетки или просто искаше да е сигурен, че Тела няма да побегне.
В клетката имаше страшно много хора. Непоканени дами и по някоя двойка седяха на обсипани със сатенени възглавнички пейки по краищата, а на дансинга от зелен мрамор се въртяха рокли и фракове като цветя, разпилени от вятъра.
Тела зърна няколко познати лица.
Каспар, който се бе превъплътил в Легендата при последната игра, както и в ролята на нейния годеник. Облечен в кафеникав костюм с червеникавите оттенъци на лисича козина, той шепнеше нещо на ухото на млад красавец, който най-вероятно нямаше представа, че Каспар е актьор. Току зад него, облегнат на дебела възглавница, Найджъл вземаше страха на благородниците с татуировките по тялото си.
Армандо също беше тук. На ръката му висеше захласната девойка в алена рокля и с лакирани в червено нокти. Ала вместо да се радва на вниманието й, Армандо не отделяше изумрудения си поглед от Тела. При това не я гледаше с познатото пренебрежение, а сякаш появата й е първото наистина интересно нещо тази нощ.
И не само той зяпаше.
Джакс вече не беше единственият център на внимание. Тела можеше да се закълне, че всички са приковали гримираните си очи в нея. Тя обичаше да събира погледите, но толкова много внимание май й идваше в повече. Претъпканата клетка сякаш изведнъж се смали. Светлината, допреди миг с празничния цвят на уиски, внезапно потъмня до неприятни сливови оттенъци. Най-осезаеми бяха погледите на жените, които се задържаха върху разбърканите й къдрици и голия гръб на роклята й. Шепнеха си с вдигнати вежди и Тела се досещаше какво говорят, нищо че не чуваше думите им. Малко неща са по-жестоки от коментарите на критично настроени дами.
Три момичета на нейната възраст дотолкова се поддадоха на завистта си, че понечиха да я спънат, когато мина край тях.
— Успокой се — прошепна й Джакс. — Никого няма да убедим, че сме сгодени, ако постоянно се оглеждаш, все едно нямаш търпение да се махнеш оттук.
— В клетка сме. — Тела вдигна глава към гъстите решетки отгоре и железните полилеи, украсени с гирлянди в синьо и бяло, които се люшкаха, сякаш и те искаха да избягат.
— Не гледай към решетките. Искам хубавите ти очи да гледат мен. — Джакс я хвана за брадичката. Пръстите му бяха студени дори през ръкавиците. Прошепнатите думи и знойните разговори наоколо им се смесваха с по-меките звуци на леещ се алкохол, приглушен смях и животинско ръмжене. Ала когато Джакс заговори отново, Тела чу само мелодичния звук на шепнещия му глас: — Знам, че не само клетката те плаши, скъпа.
— Ти май не страдаш от ниско самочувствие.
— Така ли? — Ръката му се плъзна от брадичката към шията й, меката обработена кожа се спря върху пулсиращата артерия. Погали я съвсем леко, но достатъчно, за да препусне страхливото й сърце. — Успокой се — повтори той. — Не мисли за нищо друго, освен че си най-облазяваната жена в тази зала. Всички тук си мечтаят да са на твое място.
— О, да, определено нямаш проблеми със самочувствието.
Смехът му се оказа неочаквано обезоръжаващ.
— Тогава си повтаряй, че всички искат да са на мое място и да танцуват с теб.
После, с широка усмивка, която сигурно бе откраднал от дявола, Джакс я прихвана през кръста и я завъртя на дансинга.
За човек, който уж толкова държи на репутацията си, Джакс демонстрираше изненадващо безразличие към чувствата на околните — танцът вече бе започнал и гостите танцуваха по двойки, но той се вряза между тях безогледно. Ала бе най-умелият танцьор, когото Тела познаваше.
Всяко негово движение беше грациозно, без да е заучено, и в такт с думите, които той шепнеше в ухото й.
— Има само един начин да изиграеш успешно заблуда като тази. Трябва да забравиш, че е преструвка. Заиграваш се с лъжата, докато тя ти стане толкова близка, че да я почувстваш като истина. Не си повтаряй, че се преструваме на сгодени, повтаряй си, че те обичам. Че те искам повече от всичко. — Притегли я още по-близо, плъзна ръка към врата й и се заигра с панделката около шията й. — Ако убедиш себе си, че е вярно, ще ти повярват и другите.