Тя изскимтя.
Той простена.
Беше целувка, в която да живееш. Целувка, за която си струва да умреш…
Триста дяволи.
Целувка, за която си струва да умреш. Само един мъж в историята на империята се целуваше по този…
Джакс я ухапа, острите му зъби потънаха в устната й до кръв.
Тела се дръпна рязко, избута го с ръка на гърдите му. Не усети биене на сърце.
По дяволите. Какво беше направила?
Джакс сякаш грееше целият. Кожата му беше светла, да, но сега излъчваше неестествена светлина.
Панделката от шията й висеше от пръстите му като някаква награда, а кръвта от ухапаната й устна се беше стекла в ъгълчето на тясната му уста.
Тела всеки миг щеше да повърне.
— Какво ми направи? — прошепна тя.
Джакс дишаше тежко, също като нея. Треска палеше очите му, но в гласа му прозвуча познатата леност, граничеща с безразличие.
— Недей да правиш сцена точно сега, любов моя.
— Май е твърде късно за сцени. — Искаше й се да го нарече с истинското му име, Принца на сърцата, но още не беше готова да го изрече на глас.
Трапчинките се появиха отново, някак многозначителни този път, сякаш той знаеше точно за какво си мисли тя.
Тела зачака.
Чакаше Джакс да й каже, че греши. Да я успокои, че целувката му няма да я убие. Да й каже, че не бива да вярва на небивалици. Че само глупаво момиче би го взело за отдавна изгубена орисия, възкресена за живот. Чакаше го да отрече, че е Принцът на сърцата.
Но вместо това той облиза кръвта от ъгълчето на устата си.
— Трябваше да ми донесеш името на Легендата.
14
За миг Тела спря да диша, а с нея и целият свят. Всички на дансинга и край него сякаш се вкамениха, лицата им застинаха в разкривени гримаси на потрес. Чуваше се само шумоленето на броката, който продължаваше да се сипе от тавана.
Принцът на сърцата, орисията, прочута със смъртоносните си целувки, която я бе преследвала в сънищата и кошмарите й и я бе обрекла на несподелена любов от мига, когато Тела бе изтеглила картата от майчиното си тесте на съдбата, явно не беше само легенда. Беше истински и стоеше пред нея. Светлата му кожа грееше така неестествено, че всички присъстващи биха разбрали какъв е, ако не се бяха вкаменили така внезапно.
Той не беше докрай човек, а може би не изобщо. Беше нещо друго, нещо магическо, нещо нередно. Орисия.
А тя го беше целунала.
— Не очаквах да се изненадаш толкова. Монетата, която ти изпратих, би трябвало да ти подскаже кой съм.
Той посегна и приглади една от къдриците й с неочаквана нежност. Идеше й да се разкрещи, да побеснее, да го удари по окървавената уста, но явно и тя, заедно с цялата зала, бе попаднала под заклинанието му.
— Какво им направи, на всички?
— Спрях сърцата им. Все едно слагаш времето на пауза. Няма да трае дълго, за разлика от онова, което направих на твоето — каза той с бегла усмивка и сведе поглед към гърдите й.
Тела си пое въздух едва-едва, на повече от това явно не беше способна. Докато танцуваха, сърцето й препускаше, кръвта й кипеше сгорещена. Сега обаче сърцето й се задъхваше в гърдите, не й стигаше въздух, цялото й тяло беше като бледо ехо.
— Ще умра ли?
— Още не.
Коленете й се подгънаха.
Джакс се ухили до уши.
— Всичко това е толкова забавно, наистина. Чак не ми се иска да ти кажа, че все още има начин да се спасиш.
— Дай ми второто нещо, което искам от теб.
— Какво е то? — изсъска Тела.
Той дръпна ръка от косата й и я погледна отново в очите. Преди очите му й се бяха сторили сребристосини, но сега бяха целите сребро, грейнали в наслада от нарастващия й страх.
— Искам не само името на Легендата, а и самия него. Искам да спечелиш играта и да ми го дадеш.
После, преди Тела да се е опомнила, моментът отмина внезапно и звуци заляха отново балната зала. Можеше да се закълне, че никога не е чувала толкова силен шепот, прикрит зад фалшиви усмивки, уж никой не е останал скандализиран от неприличното поведение на Джакс и Тела. Макар че имаше един, който определено не криеше чувствата си. Данте.
Стомахът на Тела се сви съвсем.
Данте стоеше уж спокойно при входа на клетката, подпрял се с лакът на един от дебелите железни пръти, но стиснатите зъби, присвитите очи и презрителната извивка на устните го издаваха. Беше бесен.
Това не би трябвало да я ядосва. А той не би трябвало да е бесен, задето се е целунала с Джакс, тъй като вината за тази каша беше отчасти негова. Освен ако не играеше роля, което би обяснило нещата. Сигурно му бяха възложили да се прави на влюбен в нея по време на Каравала.