Джакс проследи погледа й и се напрегна видимо.
— Този май още те мисли за своя. — Светлата му кожа грейна малко по-силно. Той прокара палец по брадичката си, сякаш току-що му е хрумнала ужас на идея.
— Той няма нищо общо. Данте е от актьорите на Легендата — изсъска Тела. — Просто играе роля. Дори не ме харесва.
— Не ми изглежда така. — Джакс допря студените си устни до челото й в неприятно подобие на целувка и продължи: — Не давам втори шанс никому, но за теб ще направя изключение. Говорех сериозно, когато казах, че искам тази заблуда да изглежда убедителна. Ако някой разбере, че годежът ни е фалшив, или се досети кой съм и каква е договорката ни, последствията ще са крайно неприятни. Да вземем например онзи твой татуиран приятел. — Погледна отново към Данте. — Казваш, че е от актьорите на Легендата, значи няма как да го убия тази седмица. Но открие ли истината, лесно ще му видя сметката след края на играта.
— Не! — викна Тела, точно когато Джакс повиши глас да я надвика.
— Понеже така или иначе привлякох вниманието ви — обяви на всеослушание той, — моментът е, струва ми се, подходящ да споделя с всички вас една чудесна новина. — Сякаш по команда, досущ марионетки в добре отрепетиран танц, гостите на бала завъртяха фризираните си глави към него. — Както знаете, предишната ми годеница Алесандра почина в края на миналата година. Смъртта й беше непрежалима загуба за империята и лично за мен. Но както виждате, намерих друга, която обожавам и която, надявам се, ще обикнете и вие. Представям ви новата ми годеница Донатела.
Залата избухна в аплодисменти, а от тавана се посипа нова доза брокат и лъскави хартиени звезди.
Уви, в очите на Тела всичко това приличаше на пепел.
Изви устни в усмивка за тълпата, усмивка фалшива и горчива на вкус.
— Мразя те — прошепна тя.
— Защо? Нима постъпвам непочтено? — промърмори Джакс. — Дадох ти каквото поиска и сега само си искам дължимото.
— Хей, вижте! — извика някой. — Звездите! Те са първата улика.
В балната зала се възцари истински хаос. Не всички падащи звезди бяха улики, повечето бяха само посипани с брокат, който бързо изпълни клетката с трептящи облаци.
Истинското начало на Каравала беше поставено. Докато гостите се блъскаха да докопат повече от падащите звезди, Тела си мислеше колко пъти двете със Скарлет си бяха мечтали за Каравала, за Легендата. Сега Тела трябваше да спечели играта, иначе никога нямаше да мечтае отново. А същата участ вероятно заплашваше и сестра й. Обещала бе на Скарлет да внимава, а вече бе нарушила обещанието си.
Джакс кривна нагоре едното ъгълче на отровната си уста.
— Вземи си и ти една звезда, любима.
— Престани да ме наричаш…
— Внимавай, скъпа — прекъсна я той и опря решително два пръста до наранената й устна. — Нали не искаш да унищожиш красивата измама, която създадохме току-що? А сега — добави сладко той, — целуни пръстите ми, защото хората все още ни гледат.
Вместо да ги целуне, Тела ги захапа. Имаха вкус на скреж и провалени желания.
Очакваше Джакс да се дръпне, лицето му да се зачерви и думите му да станат грозни и гневни. Вместо това той вкара още по-дълбоко пръстите си в устата й, притисна ги към зъбите и езика й. В неземните му очи просветна нещо много зло, а стомахът на Тела натежа като олово.
— Този път ще си затворя очите, но ще е за последно. — Извади пръстите си от устата й и докосна леко мястото, където я беше ухапал. — Ако не спечелиш Каравала и не ми доведеш Легендата преди Елантинин ден, ще научиш от първа ръка колко смъртоносни са целувките ми.
Преди онази прокълната нощ Тела обичаше броката. Като малка често отмъкваше шишенца с брокат от магазините с надеждата, че в някое от тях има истински прах от звездите, вълшебен прах, който ще сбъдне всичките й желания или ще превръща камъчета в диаманти. Но никое от откраднатите шишенца не беше омагьосано. Брокатът в балната зала също не беше звезден прах, а просто стрито стъкло. Докато камбаните пропеят три след полунощ и двамата с Джакс се качат в небесната карета, стритото стъкло бе загубило блясъка си и се бе превърнало в сивкав прах, полепнал по ръцете на Тела и по полите на роклята й там, където преди бе имало цветя.
„Трябваше да ми донесеш името на Легендата.“
Откакто напуснаха злополучния му замък, Джакс не й беше казал и дума. Седна срещу нея, образ и подобие на ленивия благородник отпреди, и посегна да разхлаби бронзовото си шалче като човек, който току-що е приключил със списък от досадни задачи — да отиде на бал, да потанцува, да направи заклинание на Тела с отровните си устни.