— Май вече се страхуваш от мен, като гледам — подхвърли мързеливо той.
— Бъркаш отвращението със страх. Ти си мръсно чудовище. — А му беше имала доверие. — Измами ме.
— Би ли предпочела целувката ми да те убие на място?
— Да.
Устните му се извиха надолу, но в очите му нямаше и следа от тъга. Сигурно не беше способен да изпита тъга, така както не беше способен и на любов.
„… сърцето му спряло да бие отдавна. Само заради един човек щяло да забие отново. Заради единствената му истинска любов. Казват, че целувката му е смъртоносна за всички, освен за нея, неговата единствена слабост.“
О, как й се искаше тя да е слабото му място. Какво не би дала да го унищожи.
Смяташе, че знае какво виждат в нея хората от пръв поглед. Медено русите й къдрици, момичешката усмивка, хубавите рокли и нескритото желание да се забавлява я превръщаха в поредното глупаво момиче. Тела имаше много недостатъци, да, но никак не беше глупава, безполезна или каквито там други етикети обичаха да лепят хората на младите момичета само защото са млади и са момичета. Всъщност точно оттам Тела черпеше силата си.
Беше смела. Беше дръзка. Беше умна. И щеше да победи в тази сложна игра, без значение каква е цената.
— Ако ми беше донесла името на Легендата — каза Джакс, — нещата щяха да се развият различно.
— Ако това е вярно, защо изведнъж реши, че само името няма да ти е достатъчно?
— А защо да се задоволявам само с името, щом ти можеш да спечелиш играта и да ми дадеш човека? — Подхвърли го небрежно, в тон с ленивата си стойка. Тела обаче беше убедена, че зад новата й задача се крие нещо много повече. Искаше й се да го притисне още, ала Джакс едва ли щеше да й каже какво точно иска от Легендата. А и в момента й бяха по-нужни отговорите на други въпроси.
Облегна се назад досущ като него.
— И откъде да знам, че това е истината? Откъде да знам, че не играеш роля в представлението на Легендата?
— Искаш да ти докажа, че наистина съм орисия и че целувката ми ще те убие? — Весели искрици пламнаха в очите му. Явно все пак бе способен да изпитва емоции, иначе мисълта да демонстрира силите си не би го развълнувала толкова.
— Не, благодаря — каза Тела. Не смяташе, че Джакс е част от представлението, разбира се. Не си струваше да умреш за целувката му, макар че ако беше умряла, целувайки го, сигурно щеше да твърди обратното. Целувките трябваше да са нещо временно, наситени, но краткотрайни мигове на наслада. Но Джакс Тела би могла да целува до края на вечността. Не само заради безспорното му умение, а заради страстта, която го захранваше, заради силния копнеж, който й нашепваше, че тя е единственият човек на земята, когото той е търсил през целия си живот. В онзи миг на вълшебство тя беше забравила за майката, която я е изоставила, и за бащата, който я е тормозил многократно, защото Джакс й беше внушил, че иска завинаги да я държи в прегръдките си. Най-убедителната лъжа, която бе чувала някога.
А после беше видяла неестествения му блясък и това беше сложило край на заблудата. Още не можеше да разбере защо никой друг в балната зала не беше видял това. Дори сега, когато светлината около Джакс беше позагубила блясъка си, той определено не приличаше на човек, а красотата му беше умопомрачителна. Свръхестествено създание, способно да убие само с допира на устните си.
Мисълта, че Джакс е орисия, все още й се струваше абсурдна и нереална. Питаше се кога се е върнал на земята и дали и други орисии са го последвали. Но не знаеше още колко време ще я търпи, а въпросите без отговор не свършваха.
— Искам истинското име на майка си — заяви тя, — както и доказателство, че знаеш къде е и че ще ме заведеш при нея, след като всичко това приключи. Само така ще повярвам, че ми казваш истината.
Джакс завъртя едно от копчетата на ръкавелите си. Бяха с форма на сълза… или на капка кръв, може би.
— Според мен вече знаеш, че е истина, но все пак ще ти угодя.
Каретата се разклати, когато Джакс бръкна в джоба си и извади оттам правоъгълна карта.
Дори на слабата светлина в купето шарката по гръбчето на картата не можеше да се сбърка. Толкова тъмносиня, че изглеждаше почти черна, със загатнати златни люспици, които отразяваха светлината, и релефни спирали в тъмно червено-виолетово, което навяваше мисли за влажни цветя, вещерска кръв и магия.