Кожата по ръцете й настръхна.
Беше карта от майчиното й тесте на съдбата. Тела бе виждала и други тестета през годините, но нито едно не можеше да се мери с блестящите, почти вълшебни образи върху картите на майка й.
Тела с мъка потисна импулса си да изскочи от каретата, преди картата да й е предсказала поредната беда.
Но когато Джакс обърна картата, на нея нямаше орисия, а рисунка на майка й Палома. Приликата беше стряскаща, само косата й, спускаща се на тъмни кичури по раменете, изглеждаше някак по-вяла и тънка отпреди. Палома стоеше с вдигнати пред себе си ръце, с дланите навън, сякаш ги е притиснала силно към стъклото на прозорец. Сякаш е затворена в картата.
— Ето къде прекара майка ти последните седем години — изтъкна Джакс.
Тела откъсна очи от картата да види дали орисията не си играе с нея, но веселите пламъчета в очите на Джакс ги нямаше. Лицето му беше студено като кръвта, която изстиваше в нейните вени.
— Не ти вярвам — каза тя.
— На кое по-точно? Че това е майка ти или че е затворена в картата?
Джакс постави картата върху стиснатите й юмруци. Тела не усети гъдела, който съпровождаше всеки неин допир до Оракула. Не, тази карта пулсираше болезнено бавно, с ритъма на умиращо сърце. С ритъма на собственото й умиращо сърце, осъзна Тела.
Не можеше да е вярно. Не би трябвало да е вярно. Но слабият пулс на картата й нашепваше друго.
— Как е възможно това?
— Всъщност е по-лесно, отколкото си мислиш — отвърна Джакс. — И от опит мога да ти кажа, че е мъчително.
Лъч лунна светлина се промъкна в каретата и огря лицето му. Изражението му беше каменно, но за миг кожата му стана толкова бледа, почти прозрачна, че костите се провидяха през нея. Да, Джакс определено беше способен да изпитва чувства, помисли си Тела. Не любов може би, нито обикновените човешки емоции, но ужасът, който го беше залял преди миг, стигна и до нея.
— Бил си заключен в карта — прошепна тя.
Джакс дръпна глава встрани от лунния сноп и чертите му се скриха в сянка.
— А къде според теб са отишли всички орисии след изчезването си? — попита.
Каретата започна да се снишава, а стомахът на Тела се качи в гърлото й. Говореше се, че орисиите са били прогонени от някаква вещица. Или че се обърнали една срещу друга. Твърдеше се дори, че звездите ги превърнали в обикновени хора. Ала никога не беше чувала, че са били заключени в карти.
— Тази история ще ти разкажа друг път — продължи Джакс. — Сега най-важната ти задача е да спечелиш играта и да ми доведеш Легендата.
Джакс сведе поглед към смачканата звезда в ръката на Тела; първата улика, която тя още не беше погледнала.
— Отвори я.
Когато Тела не помръдна, Джакс взе звездата от ръката й, разгъна я и прочете на глас:
Уликите са скрити из целия град, втората ще откриеш в квартал богат.
Тази част от Валенда била е трагична, ала днес улиците й вещаят вяра магична.
Направи пауза, после каза:
— Май става въпрос за Храмовия квартал.
— Очакваш да ти благодаря за прозрението ли? — озъби му се Тела.
— Опитвам се да ти спестя време — озъби й се на свой ред той. — Вярно е, че отложих пълната сила на целувката си, но не мога да премахна изцяло ефекта й. Играта свършва призори на Елантинин ден, значи разполагаш с още пет нощи да откриеш останалите улики. Само аз мога да освободя майка ти. Ако загубиш и не и доведеш Легендата, майка ти ще остане завинаги уловена в картата, а ти ще умреш…
Млъкна рязко, когато каретата се стовари тежко на земята.
Тела посегна да отвори вратата.
— И още нещо — продължи той и кимна към картата с образа на майка й. — Пази я. Ако нещо се случи с картата, дори аз ще бъда неспособен да спася майка ти. Когато спечелиш играта, гледай злополучната монета да е у теб, за да те намеря, преди Легендата да е пристигнал. А дотогава, любов моя, опитай се да не умреш.
После изпрати Тела с въздушна целувка.
15
Смъртта посети Тела в съня й. Плъзна върховете на ноктите си по тила й, а сянката й я последва в сънищата и отрови всички светли цветове, превърна ги в прах и пепел.
„Скоро пак ще си моя.“
Тела се събуди рязко от звука на гниещия й глас. Скочи в леглото, езикът й беше натежал, косата лепнеше от пот по скалпа й. Но пулсът й не беше ускорен. Сърцето й биеше дори по-бавно от снощи.
Туп… туп… туп.
Нищо.
Туп… туп… туп.
Нищо.
Туп… туп… туп.
Нищо.
„Проклет да е Джакс и проклети да са устните му“ — каза си.
Тела стисна влажните чаршафи с едната си ръка и картата с майка си с другата. Прегънала бе кранчетата й по време на неспокойния си сън, най-вече в ъгъла над тъмнокосата й глава. Явно тази карта не беше неразрушима като Оракула. Трябваше да внимава повече с нея.