Туп… туп… туп.
Нищо.
Туп… туп… туп.
Нищо.
Туп… туп… туп.
Нищо.
Сърцето й не биеше по-бавно отпреди час, но не биеше и по-бързо. Опита се да закуси на крак и после да изтича без бавене до гаража с небесните карети, ала сякаш всичко се случваше на каданс, бавно и мудно.
Беше й трудно да не заспи, докато каретата се спускаше за кацане. Сигурно затова се озова на улица, полазена от раздути сенки, и напразно се оглеждаше за „Модните облекла на Минерва“.
Още не беше обиколила града, но знаеше много за кварталите му — за Квартала на подправките, средище на подземния живот във Валенда, за Храмовия квартал с характерното му безочие, за великолепния Университетски кръг и елегантния Сатенен квартал, където би трябвало да се намира сега. Сатененият квартал бе прелестен лабиринт от лъскави магазини за дрехи, дюкянчета за шапки, сладкарници и прочие, всичко това в наситени весели цветове.
Само че или информацията на Тела беше погрешна, или тя се бе озовала на грешното място. Магазините наоколо й бяха мрачни и неприветливи като гарвани, сгъчкани на улички, вонящи неприятно и пълни с клиенти, които никак не отговаряха на нейните представи. Нагиздена в изящната си рокля от сапфиреносиня дантела, Тела приличаше на принцеса, озовала се в чужда приказка.
Докато се оглеждаше за ателието на Минерва, Тела видя не един и двама кичозно облечени мъже, на уличните лампи се облягаха двойки, забравили всяко приличие, жените пушеха миризливи пури, деколтетата им бяха твърде дълбоки, а роклите с твърде ярки цветове — горено оранжево, презряло жълто, синьо като прясна синина и просташко червено.
По уличните лампи висяха обявления с рисувани портрети. Над някои от портретите беше написано с големи букви „Издирва се“, на други — „Безследно изчезнал“. Имаше и изненадващо декоративни плакати, оповестяващи наближаващия Елантинин ден, но те изглеждаха странно и не на място тук, точно както изглеждаше самата тя.
Сетне погледът й попадна на редица магазинчета за разни билета и Тела понечи да скръсти ръце на гърдите си.
На Мандрейк медицината — как да убием гадни настинки, болести и друго…
Потрябва ли ви пирей, подбел или полски хвощ — елате при Фаусто!
Билкарницата на Беладона и Блатняк
Определено бе попаднала на грешното място. Това тук приличаше и миришеше на печално известния Квартал на подправките, където хората идваха да наемат убиец, да купят непроследима отрова или нещо още по-незаконно. Кварталът приютяваше хазарта, опиума и бардаците на Валенда. Всичко това бе извън закона, затова дейността се извършваше под земята, в древните тунели под града, до които се стигаше само с парола и през скрити врати в магазинчетата за екзотични подправки.
— Не знам дали е редно хубаво момиче като вас да се разхожда само по тези места, дори денем.
Тела отстъпи неволно назад, макар че жената, която я бе заговорила, изглеждаше твърде стара, за да представлява заплаха.
Старицата беше поне пет пъти по-възрастна от Тела, с набръчкани, омацани с мастило ръце и лъскава бяла коса, спускаща се почти до земята, която жената премиташе. Метлата с дълга дръжка се движеше ритмично напред и назад пред стъпалата на магазинче с табела „Най-издирваните от Елантин“.
Тела издиша на пресекулки. Не познаваше Квартала на подправките, но това забележително магазинче я зовеше като стар приятел. Именно тук бе изпращала писмата си до Джакс.
Досега не беше сигурна дали магазинът наистина съществува, или е просто адрес, на който хората изпращат писма и молби, прекрачващи границите на закона. Но явно магазинчето съществуваше наистина. Плакати за издирвани престъпници бяха разлепени из целия квартал и явно водеха произхода си именно оттук.
Тела пристъпи да надникне през витрината. Пълно бе с черно-бели плакати на най-интересните престъпници, които Тела беше виждала. Нещо в тези портрети я омайваше и тревожеше, и тя се запита дали не им е направено заклинание, защото можеше да се закълне, че я теглят към себе си, зоват я да влезе в магазинчето и да ги погледне отблизо, точно като тестето на съдбата в стаята на майка й преди години.
Онова привличане не беше довело до нищо добро, разбира се.