— Гениално! — плесна с ръце Тела.
Скарлет най-после се усмихна отново.
— Искаш ли да ти покажа тунелите?
Би искала, разбира се. Но прозорецът й показваше, че е настъпил онзи бронзов час от деня точно преди слънцето да залезе. Скоро нощта щеше да излезе на сцената и второто съзвездие на Легендата да се появи в небето. Каравалът щеше да започне отново и Тела не искаше да закъснява.
Според казаното от Джакс предната вечер, а и според собствената й логика, първата улика, която говореше за част от града с вяра магична, подсказваше, че втората улика е някъде в Храмовия квартал. Тела още не беше ходила там, но знаеше, че той е по-голям от Квартала на подправките и Сатенения квартал, взети заедно. Търсенето можеше да продължи цялата нощ.
— Може би по-късно — отвърна уклончиво тя. — Слънцето вече захожда и трябва да тръгвам.
Дори не бе споменала думата „Каравал“, но усмивката на Скарлет се стопи въпреки всичко.
Тела посегна да я хване за ръката. Сякаш не стигаше, че се налага да я остави точно сега, когато сърцето й бе разбито. Скарлет си имаше достатъчно тревоги и без да се притеснява за сестра си.
— Знам, че в момента не вярваш на преценката ми. Но мога да се ориентирам кои части са само игра и…
Скарлет я прекъсна с усмивка.
— На теб вярвам, скъпа. Но не вярвам на Легендата, нито на онези, които работят за него, и мисля, че ти също не бива да им вярваш. Спомни си какво ни разказваше баба Ана. Че Легендата обича да е злодеят.
Тела се ухили.
— Как бих могла да забравя? Това беше любимата ми част.
Само дето не можеше да е вярно за тази игра. Ако Легендата беше злодеят в това представление, значи двамата с Джакс бяха един и същи човек.
Дори не искаше да си го помисля, макар че лесно можеше да си представи Джакс с цилиндър и фрак, с червена роза в ръка и зла усмивка на лицето. И ако пръстите й не бяха прокървили в ателието на Минерва, сигурно би се изкушила да повярва, че Джакс е Легендата и всичко е само жестока шега.
Уви, Тела знаеше, че Джакс е Принцът на сърцата. Знаеше го също толкова сигурно, колкото бе уверена преди, че ако умре, Скарлет ще я върне към живот със силата на обичта си. Усетила бе силата на Джакс още в мига на целувката им. Магията му беше различна от магията на Каравала. Вълшебството на Легендата грееше като звездите, магията на Джакс беше тъмнина. Усещаше я и в момента, във все по-бавния пулс на сърцето си.
Туп… туп.
Нищо.
Туп… туп.
Нищо.
Туп… туп…
Нищо.
Тиктакащият часовник в гърдите й.
Тела не искаше да бъде прокълната, да се изправи лице в лице със смъртта. Но копнееше да спаси майка си, да се видят очи в очи, да разбере коя е тя в действителност и защо си е тръгнала. А ако Джакс беше Легендата или някой от неговите актьори, това нямаше да се случи.
Не беше възможно Джакс да е Легендата. Ала ако все пак беше, значи господарят на Каравала бе по-голям злодей, отколкото Тела си бе представяла някога.
Втора нощ на Каравала
18
Алено съзвездие грееше над Храмовия квартал.
Погледнато от небесната карета на Тела, съзвездието приличаше на букет разцъфнали рози. Сега, от улиците на квартала, образът губеше ясните си очертания. Вместо на букет рози, рубинените светлинки приличаха на капки разплискана звездна кръв, която огрява света в ниското с неестествен светлик.
Но дори и без зловещото червеникаво сияние на небето Храмовият квартал би бил странно място. Вой на богомолци, молитвен шепот на грешници, древни напеви и странно облечени хора обграждаха Тела по избелялата мозайка на старите улици под светлината на факли с човешки ръст.
Тела не знаеше дали тази част на града винаги е така претъпкана, или хората се стичаха насам заради Каравала и втората улика.
Бръкна в джоба си и препрочете първата улика под трептящата червена светлина на една факла.
Уликите са скрити из целия град, втората ще откриеш в квартал богат.
Тази част от Валенда била е трагична, ала днес улиците й вещаят вяра магична.
Описанието определено пасваше на Храмовия квартал, където се практикуваха всякакви причудливи религии, но можеше да се отнася до почти всеки молитвен дом в него.
Тела минаваше покрай високи храмове, древни параклиси и съвременни бани, където хората уж можели да се измият със светена течност.
Религията на Трисда беше простичка и без излишни финтифлюшки. Хората се молеха на определени светци за конкретни неща, а прошка търсеха от жреците, като записваха греховете си на листче хартия, което посветените мъже и жени изгаряха. Тук обаче религията граничеше с представление.