Трите фигури я наближаваха.
Въпреки студа Тела усети как ръцете й се изпотяват в ръкавиците, когато разбра, че подозренията й за маските са верни. Трите фигури бяха маскирани като орисии — Немъртвата кралица и нейните Придворни дами.
Тела лесно позна боядисаните в синьо устни и обсипаната със скъпоценни камъни превръзка за око на Немъртвата кралица. Устните на Придворните й дами бяха зашити с ален конец. В тестетата на съдбата картите им символизираха мощ и неумираща лоялност. Ала сега появата им можеше да означава само едно — извънредно лоша поличба. Хората носеха маски само на празник или за да скрият престъпление.
— Малко сте подранили с костюмите — подхвърли тя. — Навечерието на Елантинин ден е вдругиден. Или го празнувате по-рано, защото сте толкова грозни, та не смеете да си покажете лицата?
— След края на тази нощ само ти ще си криеш лицето — изсъска фигурата с костюма на Немъртвата кралица. — Освен ако не ни дадеш каквото искаме.
Тела се обърна към вратата и потропа с всички сили.
— Това няма да ти помогне — каза Немъртвата кралица. — Той не е тук.
Трите фигури продължиха да се приближават и хладният нощен въздух отстъпи пред тежкия дъх на парфюма им. Луничавата слугиня явно я беше пратила за зелен хайвер, за да я причакат тук тричките и да я оберат, а Тела се бе оказала достатъчно глупава да се върже. Сигурно би могла да избяга въпреки слабото си сърце, но натрапниците бяха отрязали пътя й към моста. Вече нямаше накъде да бяга, освен ако не скочеше в тъмните води долу.
Можеше да се закълне, че чува гласа на Смъртта, който я подканя да скочи, ала беше решена да не го слуша. Мастилената вода в крепостния ров изглеждаше дълбока и спокойна, но при втори поглед се виждаха остри скали тук и там като неприятни изненади.
Тела извади кесията си.
— Ако сте дошли да просите пари, защото парфюмът ви е ужасен, а кичозните ви наметала отдавна са излезли от мода, ето. — Тела хвърли кесията към малкия участък суха земя вляво от себе си. Надяваше се поне една от досадниците да се спусне след кесията като куче след кокал. Само че кучетата явно бяха по-умни от тези тричките. Вместо да се втурнат след парите, те направиха още една крачка към нея.
Силният им парфюм я блъсна в носа, изостри се в смрад на гниещи цветя и маниакални копнежи. Тела едва не се задави. Трите дори не забелязаха.
— Не ти щем мръсните пари — изхриптя Немъртвата кралица. — Искаме да си върнем истинското ни великолепие. Искаме картите, които майка ти открадна, картите, които ти смяташ да дадеш на Легендата, за да ни унищожи и да вземе остатъка от някога божествените ни сили.
— Богу зъбите. — Които и да бяха тези жени, явно вземаха играта твърде на сериозно. — Вие сте полуди и от отровена риба!
Странната обида сякаш ги ужили за миг, но не достатъчно дълъг миг, че Тела да се шмугне между тях и да избяга. Би могла да се втурне към моста, разбира се, но тричките едва ли щяха да я пуснат без бой и шансът да стигне до другия му край беше много малък. По-вероятно бе да падне в рова отдолу.
Повя вятър и в повея му Тела чу смеха на Смъртта.
— Кажи ни къде са картите и ще обезобразим само половината ти лице.
Немъртвата кралица даде знак и Придворните дами моментално извадиха ръце от джобовете на наметалата си. Кожата им беше призрачно бяла на лунната светлина, а ноктите — черни, дълги, заострени като на грабливи птици. Това не беше част от традиционния костюм.
За щастие, Тела също имаше нокти. Натисна черните перли на ръкавиците си и благодари безмълвно на Данте, когато остриетата щръкнаха от върховете на пръстите.
Ала Придворните дами не се впечатлиха.
Немъртвата кралица направи нов жест и двете тръгнаха дебнешком напред като смъртоносни марионетки, съскайки през зашитите си устни.
Тела далеч не беше в най-добрата си форма, но събра каквито сили й бяха останали. Замахна с две ръце и ритна с единия си крак. Искаше да ги уплаши, а не да се бие с тях. Но само след миг-два стана ясно, че Немъртвата кралица не се е шегувала за обезобразеното лице. Придворните дами се целеха в очите и бузите на Тела, дращеха като бесни котки и скоро всичко се превърна в болка и хаос.
Тела размахваше диво металните си нокти, раздра ръката на едната Придворна дама достатъчно, за да потече кръв.
Но кръв нямаше.
От раната избликна единствено дим.
Тела политна назад миг преди Придворната дама да изчезне.
— Богу зъбите!
А сетне Придворната дама се появи отново, леко размазана по краищата, сякаш по-малко материална отпреди. Но категорично не беше призрак. Призраците не деряха така.