Силно задъхана, Тела продължи да рита и да дере.
— Какво сте вие?
— Разочарована съм, че питаш. — Немъртвата кралица сви ръка в юмрук.
Миг по-късно една от Придворните дами удари силно Тела в корема. Момичето падна тежко назад и сблъсъкът със земята изкара и последния въздух от дробовете й.
Хряс.
Пантофка се стовари с все сила върху китката й.
Тела изпищя. Костите на китката й се бяха счупили. Сърцето й замираше в гърдите, главата й се въртеше. Но дори паднала по гръб на земята, тя продължи да замахва с другата ръка по-ожесточено отпреди. Замахваше наляво и надясно и от горе надолу. При всяка рана, която нанасяше, ранената противничка изчезваше като по магия, но после се появяваше отново. Тела би предпочела да не вярва на очите си — бе получила предостатъчно преобръщащи живота прозрения за един ден, — но тези трите определено не бяха актьори или участници, увлекли се в играта. Бяха си истински орисии.
Не кървяха, защото не бяха хора.
Ако вече не лежеше на земята, коленете й сигурно щяха да се подгънат. Как се бяха измъкнали на свобода толкова орисии? Джакс трябваше да я предупреди, че и други като него се разхождат на воля и жадуват за кръв.
„Защо просто не се откажеш?“ — промъкна се в мислите й гласът на Смъртта.
— Никога! — изсъска Тела през зъби.
— Какво означава това? — попита Немъртвата кралица.
— Картите никога няма да бъдат ваши — изстена Тела. — Ще ги дам на Легендата и той ще ви прогони завинаги.
Придворните дами се разсъскаха отново и подхванаха с ново ожесточение атаката си, но за миг Тела спря да усеща болка, осъзнала, че неволно е изрекла самата истина — майчиното й тесте на съдбата не просто държеше орисиите в капан. Според казаното от Немъртвата кралица майчиното й тесте беше предметът, който можеше да унищожи орисиите.
Болката се върна като вълна, но Тела вече знаеше какво трябва да направи. Достатъчно бе да намери майчиното си тесте на съдбата. Него искаше Легендата.
Ала чувството за триумф, съпровождащо тази мисъл, не трая дълго.
— Щом няма да ни помогнеш, ще те използваме да дадем урок на онези, които дръзват да разсърдят орисиите — заплаши Немъртвата кралица.
— Нищо чудно, че вещицата ви е набутала в карти. И аз бих ви заключила само за да не ви слушам — измърмори Тела. Цялото й тяло крещеше от болка, все така лежеше на земята, но поне досега бръсначите в ръкавиците я спасяваха от пълно поражение.
Просто трябваше да издържи още малко, докато някой не се появи.
Защо Данте не я беше последвал този път?
Или е тръгнал след нея, но още не е пристигнал? Ако се появи, ще е по-мила с него, обеща си Тела.
Тъмни спирали замъглиха зрението й. Тела замахна по-силно и резна нечий прасец. Но и този път Придворната дама изчезна само за кратко.
— Довършете я — заповяда кралицата. — Времето ни свършва.
Пантофката се стовари повторно върху счупената й китка и натроши костите на прах. Сълзи на черна болка напълниха очите й. Двете Придворни дами надвиснаха над нея и посегнаха с нокти към лицето й. Тела вече бе наясно, че искат да я обезобразят, ала сега по всичко личеше, че я искат мъртва.
Тя застина за миг, после изкрещя през болката, замахна с две ръце и заби бръсначите в глезените и на двете.
Придворните дами нададоха вой и се превърнаха в дим. Тела разполагаше само с миг, преди онези да се появят отново. Отблъсна се със здравата си ръка от земята, ахна от пронизалата я болка и хукна към ръба.
Още първият допир с водата й подсказа, че е допуснала грешка.
Размина се със стърчащите скали, но водата беше прекалено студена. Счупената китка я болеше прекалено силно. Роклята й натежа моментално. Но Тела се бореше като демон, възжаждал да се откъсне от преизподнята и да се изкачи на небето. Не обърна внимание на нещата, които я дърпаха за глезените и се плъзгаха покрай босите й стъпала. Не беше избягала от баща си, от три орисии и от всички други беди в живота си, за да се предаде пред малко студена вода и една счупена китка.
Смъртта трябваше да се постарае повече, ако искаше да си я върне, а тя нямаше намерение да го позволи. Ако умреше, Скарлет би останала самичка, без сестра, която да я забърква в заслужени приключения и да я запознава с момчета, които си струва да целунеш. Скарлет заслужаваше да целуне и други, не само Джулиан. Всъщност Тела също заслужаваше целувки, и то такива, които не завършват със смърт.