Така или иначе, мисълта да предаде Легендата на Джакс в края на играта вече я караше да се чувства различно. Съвсем различно.
И въпреки това едно силно гласче й нашепваше, че би било добре Данте да е Легендата. След като го беше чула да казва на Джулиан, че държи на Тела само защото може да му намери картите, тя би трябвало с радост да го предаде на Джакс… макар дълбоко в себе си да разбираше, че това би било ужасно.
Тела погледна отново към Джакс, усетила, че е заплел пръст в една от къдриците й. Жестът я вледени, почувства се потрошена и насинена отново. Опита се да прогони усещането. Вместо това неволно се замисли какъв би бил Джакс в пълната си сила. Говореше се, че когато владеели света, орисиите били повече богове, отколкото хора. Тела си представи устните му вовеки изцапани с кръв, а в краката му купчина мъртви девойки.
— Затова ли искаш Легендата? — попита го тя. — За да си върнеш остатъка от силите?
— Мисля, че вече знаеш отговора на този въпрос — проточи той.
— Какво ще стане с Легендата, след като ти го предам?
Раздразнение блесна в очите на Джакс.
— Ти да не би да се тревожиш за безсмъртния господар на Каравала?
— Не, но се тревожа какво ще стане, ако чудовища като теб и Немъртвата кралица си върнат силите докрай.
— Чудовища ще се сдобият с още сила, без значение как свърши тази история — каза с приятна усмивка Джакс. — Какво си мислиш, че ще стане, ако Легендата ни унищожи и се сдобие с цялата ни магия? Аз обичам силата, но никой не би трябвало да разполага с толкова много от нея, било то обикновен човек или безсмъртен. Ако Легендата постигне своето, ще се превърне в злодей, какъвто този свят не познава.
— Значи вярваш, че играта е истинска?
— Може би не за всички участници, но е истинска за теб, мен и Легендата. Това променя ли нещата за теб, малката? Защото, ако си се разколебала, позволи ми да ти напомня две неща. Ако не изпълниш своята част от договорката ни, в края на тази седмица ще си мъртва, ти, както и майка ти. Има само два начина да освободиш някого от карта. Или простосмъртен трябва доброволно да заеме мястото му, или безсмъртен с голяма мощ трябва да развали заклинанието и да освободи всички, които са заключени в хартиения затвор. Легендата никога не би освободил орисиите. Ако се добере до картите, ще ги унищожи и майка ти ще умре. — Наведе се към нея, докато хладните му устни не докоснаха ухото й. Приглади назад непокорната къдрица и прошепна: — Картата, в която е затворена майка ти, е свързана с тестето, което държи всички орисии. Освен ако не искаш смъртта й, веднага щом спечелиш играта, трябва да се свържеш с мен чрез злополучната монета и да ми предадеш Легендата, както обеща.
— Мразя те — изръмжа Тела.
Джакс се изхили на сантиметри от ухото й, сякаш намираше казаното за вълнуващо.
— Прекъсвам ли нещо? — пропя Скарлет откъм прага.
Тела погледна натам и видя сестра си с тежък поднос, отрупан с храна, и твърде широка усмивка на лицето.
— Просто си вземах довиждане. — Джакс приглади отново косата й назад, смръщил вежди сякаш му е крайно неприятно да си тръгне.
Скарлет само дето не припадна от умиление. И сигурно наистина изглеждаха достойни за умиление, помисли си Тела, тя — полегнала бледа сред възглавничките, той — целият усмивки, светлина и злато с русата си коса и прибулените очи.
— Ще ми се да можех да остана още, любов моя — каза той. — Но не се тревожи, ще дойда да те взема по-късно за вечерята ни с императрицата.
Скарлет ахна и побърза да остави подноса до леглото.
— Ще вечеряте с императрицата?
— О, да — потвърди Джакс, преди Тела да е реагирала на тази нова информация. — Нейно величество няма търпение да се запознае с девойката, откраднала сърцето ми. Последната ми годеница не й допадна особено, но знам, че ще обикне Донатела не по-малко от мен.
Каза го с тон сладък като мед, било за да заблуди Скарлет, било за да притесни още повече Тела. Ако императрицата я обикнеше колкото него, значи изобщо нямаше да я хареса.
Вечерята не предвещаваше нищо добро.
В известен смисъл за Тела императрицата беше митологично създание, също като орисиите. Могъща владетелка, за която Тела беше чувала, но никога не беше виждала. И макар да бе любопитна, изобщо не държеше да се запознава с Нейно величество. Нещо повече, една вечер с нея означаваше една вечер по-малко в търсене на майчиното й тесте, което, извън всяко съмнение, беше ключът към спечелването на играта.