Тела приклекна в реверанс.
— Радвам се да се запознаем, Ваше величество. Джакс много ми е разказвал за вас.
— А казвал ли ти е за плановете си да ме убие?
Тела едва не се задави.
— Не се стряскай. Шегувам се! Джакс е любимият ми престолонаследник дотук. — Елантин й намигна и я прегърна крепко.
Заради баба си Ана, тънка като дървесен клон, Тела винаги бе възприемала възрастните хора като нещо крехко и чупливо, но Елантин явно обичаше да прегръща, при това силно, без да я е грижа, че ще намачка безупречната си одежда.
След като пусна Тела, Елантин прегърна и Джакс, даже му разроши косата като на малко момче.
— Ще си много красив, ако се постараеш поне малко с облеклото си — каза тя.
За изумление на Тела Джакс се изчерви. Е, полилавя по-скоро, синият оттенък доминираше над червения, но все пак… Тела не подозираше, че е възможно да имитираш изчервяване — нямаше начин Джакс искрено да се е смутил от поведението на императрицата, — но бледите му страни определено се сдобиха с цвят. След миг той добави крива усмивка към изчервяването, несъмнено за да внуши на Елантин, че макар да е срамежлив, вниманието й му харесва. Не беше за вярване колко добре играеше ролята си.
Императрицата се усмихна широко, но само за миг.
— Много си слабичък, Джакс. Надявам се тази вечер да хапнеш добре, а не само да гризеш поредната си ябълка — каза тя, после се обърна към Тела. — Гледай да се храни добре. Разни хора постоянно се опитват да го отровят милия, затова той не хапва нищичко на малките ми банкети. Дано поне тази вечер се забавлява. Поръчах пир, достоен за… ами, за мен.
Елантин се засмя и ги поведе към отрупаната с храна маса. Блюдата сякаш нямаха край, от високи медени пити, украсени с ядивни цветя, до захаросано прасенце с ябълка в устата. Имаше миниатюрни плодни дръвчета, по чиито клони висяха потопени в шоколад сливи и праскови със захарна глазура. Резенчета сирене надничаха от кутии за бижута, направени от тесто за торти. Супата беше поднесена в коруби на костенурки. Малки сандвичи с издължена форма приличаха на изящни пръсти. Пъстрееха блюда с осолени репички. Вода с лавандулови мехурчета и вино с прасковен цвят в чаши с диви плодове на дъното.
— Ще забележите, че няма прислуга. Исках вечерята да е интимна, така че да те опозная добре.
Елантин седна начело на масата. Имаше само два други стола, и двата с лице към театралната сцена в другия край на помещението. По дървената арка над сцената се редяха резбовани овални маски с всякакви изражения — намръщени и засмени, гневни и ухилени, всички вперили поглед в дръпнатата зелена завеса отдолу.
— Е, разкажи ми за себе си — подкани императрицата. — Джакс казва, че си във Валенда да търсиш изчезналата си майка?
Тела отвори уста да отговори, докато сядаше на един от столовете, но Елантин не й даде възможност, вместо това продължи да изброява впечатляващо дългия списък на другите неща, които Джакс й е казал за нея. Включително и че рожденият й ден наближавал, затова смятала непременно да й организира малко празненство по този повод.
— Джакс ми спомена също, че си обсебена от орисиите. Преди много време и аз имах специално тесте на съдбата. Предсказваше само лоши неща — добави Елантин и се засмя отново.
Звукът изненада Тела почти колкото първия път. Не беше очаквала Нейно величество да е толкова добронамерена. Нито да е толкова привързана към Джакс. Посрещаше всяка негова дума с одобрително кимване или смях и трупаше храна в чинията му, макар Джакс да не посягаше към нея. Той взе ябълката от устата на прасето, но дори нея не опита. Само я въртеше в дланта си.
А после другата му длан се озова върху тила на Тела и студените му пръсти се заиграха лениво с косата й. Беше демонстрация, разбира се, но на пръв поглед изглеждаше съвсем импулсивно. Сякаш за него нямаше нищо по-естествено от това да я докосва. Тела усещаше и погледа му, студен като сутрешна слана и прикован в устните й при всяка нейна хапка.
— Непременно опитайте от тези. — Елантин посочи табла с кексчета, оформени и декорирани като подаръци в различни цветове. От мандаринено и синьо-зелено до сребърно и морски мраз като очите на Джакс. — Това е традиционно годежно блюдо за кралски особи. Прави ги само кралският пекар. На другите пекари е забранено. Във всяко кексче има изненада, която показва какво ви готви общото ви бъдеще. Някои са пълни със захарен крем, който вещае сладък живот, в други има захаросани яйца като символ на голяма плодовитост. — Елантин й намигна отново и Тела едва не се задави с водата, която пиеше.