Тела стрелна Джакс с поглед, любопитна как ще реагира той. Изражението му си остана безстрастно, почти отегчено, но Тела усети как ръката му около раменете й изстива съвсем, когато Каспар махна да извика на сцената двама млади изпълнители.
Тела не ги познаваше. Момче и момиче на нейната възраст или няколко години по-малки. Имаше нещо смущаващо в облеклото им. Всички останали изпълнители бяха с костюмите на лесно разпознаваеми герои, докато момчето и момичето просто носеха най-хубавите си дрехи, грижливо изгладени и мъничко старомодни в сравнение с труфилата на придворните, сякаш рядко имаха повод да се обличат официално и следователно нямаха причина да обновяват гардероба си. Изглеждаха по-реални от останалите, сякаш Каспар ги е избрал напосоки от улицата и им е обещал голяма торба с бонбони, ако тръгнат с него.
— Как се казваш? — попита той момичето.
— Агата.
— Какво хубаво име, Агата. А ти? — обърна се той към момчето.
— Хюго.
— Още едно прекрасно име. — Тонът на Каспар стана не просто сладък, а чак лепкав. — Всъщност толкова много харесвам имената ви, че ще си ги запиша, за да не ги забравя никога.
Агата и Хюго се спогледаха смутено, сякаш усещаха, че нещо не е наред, но после кимнаха едновременно, нетърпеливи да угодят на една орисия.
Каспар извади от джоба си две картончета с формата и размера на карти за игра.
— О — простена той, — май нямам мастило. Явно ще трябва да използвам безсмъртната си кръв.
Взе кинжал със скъпоценни камъчета по дръжката и го притисна към върха на пръста си. Потече кръв и Каспар се направи, че пише с нея върху една от картите. После валмо театрален дим закри половината сцена. Когато димът се разнесе, Агата я нямаше, а мястото й беше заето от карта.
Каспар я взе от пода и я размаха към Йован и Армандо.
— Превърна я в карта! — извика Йован. — Направи го пак! Направи го пак!
Хюго понечи да избяга, но окървавеният пръст на Каспар вече пишеше името му върху втората празна карта.
Ново валмо дим и момчето изчезна.
Каспар отиде да вземе картата от пода.
Йован плесна с ръце.
— Колко време ще останат така?
Каспар тръгна с бавна крачка към трона.
— Можеш да ги държиш вътре, докато те забавляват. — Каспар облиза една от картите с дълъг розов език, преди да я даде на Йован. — Ще ти направя цяло тесте, за да играеш истинска игра.
Ръката на Джакс върху раменете на Тела стана още по-тежка и студена.
— Така ли е било? — прошепна тя. — Това ли сте правили? Превръщали сте хората в карти, за да си играете с тях?
Джакс изсъска в ухото й:
— Никога не съм облизвал карта по този начин.
— Но останалото… — Тела се обърна да види лицето му, да потърси някакво чувство на вина там. Знаеше, че орисиите са зли, Джакс я беше прокълнал, за да постигне своето, но да затвориш човек в капан, да го превърнеш в безсилно парче хартия и да го разиграваш за забавление беше зло от съвсем нов порядък.
Джакс се усмихна лениво и пошушна:
— Какво се опитваш да намериш, Донатела? Търсиш нещо добро у мен? Откажи се. Няма да намериш, защото не съществува.
— Знам и без да ми го казваш.
— Тогава защо ме гледаш така, сякаш търсиш отговори?
Тя кимна към сцената.
— Това ли ще направиш с истинското име на Легендата? Ще го използваш, за да заключиш Легендата в карта?
— Той иска да ме унищожи — тихо отвърна Джакс. — Просто искам да се защитя.
— Тогава защо изведнъж реши, че само името няма да ти е достатъчно? Защо искаш нещо повече?
— Защото мога да имам повече. — При последната дума ледената му ръка натежа още върху рамене й.
— Как? — попита Тела. — Как смяташ да вземеш повече от Легендата?
— Ако ти отговоря, ще се почувстваш още по-нещастна.
— В тази ситуация предпочитам информацията пред щастието.
— Ще изпия кръвта му, право от вените. Така се дава и отнема сила. Не върши работа, ако е бутилирана. Е, бих могъл да взема част от магията му по този начин, но не и да я задържа за себе си.
И беше в състояние да го направи. Тела отлично помнеше как бе спрял сърцата на хората в цялата зала след злополучната им целувка. Продължило бе само минута, но повече нямаше да му е нужно.
Без да каже друго, Джакс насочи поглед към сцената и се усмихна, сякаш пиесата искрено го забавляваше, но Тела подозираше, че доброто му настроение се дължи на нейния смут.
Приятно му беше да я измъчва, точно както Принцът на сърцата от пиесата си играеше с децата, които бе заключил в карти.