С тази пиеса Легендата не вървеше по границата на приличието, а я пресичаше.
Вероятно си въобразяваше, но Тела имаше осезаемото усещане, че представлението не е предназначено за Елантин, а за самата нея и цели да я убеди колко зли са орисиите и колко по-разумно би било да помогне на Легендата и така да ги унищожи, а не на Джакс и така да възвърне силите му в целия им блясък.
И тогава й хрумна нещо друго. По-рано през деня Джакс й беше казал, че има само два начина да освободиш затворник в карта. „Или простосмъртен трябва доброволно да заеме мястото му в картата, или безсмъртен с голяма мощ трябва да развали заклинанието и да освободи всички, които са заключени в хартиения затвор.“
Джакс беше обещал, че ще освободи майка й, но Тела беше сигурна, че никога не би се съгласил да заеме мястото й в картата. Ами ако Джакс искаше Легендата не само за да възстанови силите си? Ако искаше магията му, за да развали проклятието и да освободи всички орисии? Може би се стремеше така отчаяно към трона, за да властват отново орисиите както преди.
Пиесата на сцената продължаваше.
Припукване и още дим. Тя погледна натам и видя, че всички благородници са изчезнали, заменени с карти.
Тела гледаше с ужас как Каспар ги събира на тесте и започва да ги размесва за Армандо Убития крал и Йован Немъртвата кралица.
— Ако тези ви омръзнат, винаги мога да ви направя още — каза Каспар. — А и лесно може да заменим някого, като напишем друго име върху картата.
— Представяте ли си, че са ни управлявали по този начин? — засмя се с цяло гърло Елантин, но после се задави изведнъж, точно когато зелената завеса се затвори за антракта.
Императрицата посегна към чашата си с вода, но я събори, а също и чашата на Джакс. Виното се разля по масата.
Тела понечи да подаде на Елантин своята чаша, но императрицата поклати глава, сякаш й нямаше доверие.
— Джакс — изграчи тя.
Джакс скочи от мястото си и излезе от стаята да донесе вода.
Елантин се закашля за последно. А после изражението й стана съсредоточено и тя погледна Тела с ясни, умни очи. Гласът също прозвуча различно — вече не беше сладката императрица, която обгрижваше Джакс като дете. Тонът й беше остър като лъвски зъб.
— Излъжи ме — каза Елантин — и ще те изхвърля от тази стая, преди Джакс да се е върнал. Или ми кажи истината и се сдобий с могъщ съюзник. А сега ми отговори бързо — какво те свързва с този млад гадняр, който иска да ми вземе трона?
Устата на Тела пресъхна внезапно. Първата й мисъл бе, че е номер, че Джакс я изпитва, но после се сети как Елантин я беше попитала за плановете на Джакс да я убие. Уж само се бе пошегувала, но въпросът й не беше прозвучал докрай шеговито.
— Времето ти изтича — сопна се Елантин.
— Той държи майка ми в затвор — призна Тела, Не че й имаше доверие, но жена, която съумяваше да управлява сама цяла империя, трябваше да е по-хитра от лисица и да прозре истинската природа на Джакс. — Докато майка ми е затворена, аз ще съм под властта на Джакс.
Елантин стисна устни.
Пулсът на Тела се ускори.
Но преди императрицата да е отговорила, Джакс се върна и й подаде голяма чаша вода.
Благодаря ти, момче мило. — Елантин вдигна чашата към устните си, но Тела можеше да се закълне, че не отпи от водата. Вместо това изрече, вероятно за да отклони вниманието на Джакс: — Тъкмо казвах на прекрасната ти годеница, че бих искала да се присъедини към нас в Навечерието за фойерверките, които с теб ще гледаме от върха на тази кула.
Тела не помнеше много от случилото се след това. Джакс и Елантин продължиха да си говорят, но тя не чу и една дума от разговора им. Мислеше за пиесата, за орисиите, които я бяха причакали пред Идиличния замък, и на какво щеше да обрече както Легендата, така и цялата империя, ако спечелеше играта и предадеше Легендата на Джакс.
Веднага щом се върна в апартамента си, Тела извади Оракула.
Образът беше неясен, докато Тела не си представи как печели играта и предава Легендата на Джакс според ангажимента, който беше поела. Образът мигновено се избистри. Показа Тела, сестра й и майка им да се прегръщат щастливи. Картинка твърде хубава, за да е вярна. И може би точно така стояха нещата.
Години наред Тела беше вярвала на Оракула безрезервно. Но ако в картата беше уловен истинският Оракул, нямаше ли да й покаже онова, което би му помогнало да избяга от затвора си?
Пета нощ на Каравала
31