— Трябваше да ме вземеш със себе си — прошепнах му аз. След това опрях главата си до неговата и се разплаках. В ума си дадох мълчаливо обещание на убиеца на брат ми.
Ще те преследвам, докато не те хвана. Ще пребродя улиците на Лос Анджелис заради теб. Ако се налага, ще претърся всяка улица в републиката. Ще те заблудя и измамя, ще лъжа, ще играя нечестно и ще крада, за да те открия, за да те примамя да излезеш от скривалището си, и ще те гоня, докато няма накъде да бягаш. Давам ти следното обещание: животът ти е мой.
Войниците дойдоха твърде скоро, за да откарат Метиъс в моргата.
3:17 ч.
Апартаментът ми
Същата нощ
Вече валеше
Лежах върху дивана, с ръка обвита около Оли. Мястото, където обикновено седи Метиъс, бе празно. Купчини от стари фотоалбуми и дневниците му бяха затрупали масичката за кафе. Той харесваше старомодните методи на родителите ни и си водеше ръкописни дневници, точно както те бяха запазили всички тези хартиени снимки.
— Не можеш да ги проследиш или да им слагаш етикети онлайн — винаги казваше Метиъс. Изречено от един такъв изкусен хакер, това наистина звучи иронично.
Нали точно днес следобед той ме беше прибрал от „Дрейк“? Искаше да говори с мен за нещо важно, точно преди да си тръгне. Но сега никога нямаше да узная какво е искал да ми каже. Документи и доклади стояха върху корема ми. Едната ми ръка стисна здраво медальона — улика, която проучвах от известно време. Погледнах косо гладката му повърхност и липсата на каквито и да е шарки. След това отпуснах ръката си с въздишка. Главата ме болеше.
По-рано научих защо командир Джеймсън ме бе изтеглила от „Дрейк“. Оказа се, че дълго ме е наблюдавала. И сега, когато неочаквано разполагаше с човек по-малко в патрула на Метиъс, искаше да вербува нов агент. Идеалният момент да се докопа първа до мен. От утре Томас поемаше позицията на Метиъс, поне засега, а аз влизах в патрула като обучаващ се агент детектив.
Първата ми мисия по проследяване: Дей.
— В миналото сме опитвали разнообразни тактики, за да хванем Дей, но никоя не проработи — обясни ми Джеймсън, точно преди да ме изпрати у дома. — Затова, ето какво ще направим. Аз ще продължа със съставянето на плановете за патрулите. А що се отнася до теб — нека да тестваме уменията ти с една полева тренировка. Покажи ми как би проследила Дей. Може би ще стигнеш донякъде. А може би не. Но ти имаш чифт свежи очи и ако ме впечатлиш, ще те повиша в звание агент на този патрул. Ще те направя прочута — най-младия агент, който някога сме имали.
Затворих очи и се опитах да мисля.
Дей бе убил брат ми. Знаех това, защото открихме открадната идентификационна карта да лежи на половината разстояние нагоре към стълбището на третия етаж, която ни отведе до войника от снимката върху й, а той с пелтечене описа как е изглеждало момчето. Описанието му не съвпадна с нищо, с което разполагаме като досие за Дей… но истината е, че знаем малко за това как изглежда той, като изключим, че е млад, точно като хлапето от болницата тази вечер. Отпечатъците от пръсти по идентификационната карта съвпадат с откритите само преди месец на местопрестъпление, което се свързва с Дей — те не отговарят на информацията за нито един цивилен, за когото републиката има данни.
Дей е бил там, в болницата. Той също така е бил достатъчно небрежен, за да остави след себе си идентификационната карта.
Което ме накара да недоумявам. Дей бе нахлул в лабораторията, за да търси лекарства, като част от отчаян, създаден в последната минута и лошо обмислен, план. Вероятно бе откраднал инхибитори срещу заразата и болкоуспокояващи, защото не бе намерил нищо по-силно. Самият Дей определено не е бил заразен, не и щом е успял да избяга по подобен начин. Но някой друг, когото той познава, трябва да е някой, за когото го е грижа достатъчно, че да рискува живота си. Някой, който живее в Блуридж или Езерния сектор, или Зимния сектор, или в сектор Алта — всичките наскоро засегнати от заразата. Ако това е вярно, Дей нямаше да напусне града скоро. Той бе принуден да остане тук заради тази връзка, воден от емоции.
Възможно е също така Дей да има поръчител, който го е наел, за да извърши тази рискована мисия. Но болницата бе опасно място, а спонсорът трябва да е платил на Дей огромна сума пари. А ако бяха намесени толкова много пари, той несъмнено е щял да планира по-задълбочено и да знае кога пристига следващата пратка с противоотрова за заразата в лабораторията. Освен това Дей не е работил като наемник при нито едно от предишните си престъпления. Той е атакувал военните обекти на републиката самостоятелно, забавял е доставки до бойния фронт и е унищожавал изпратени на фронтовата линия въздушни кораби и реактивни изтребители. Има си някакъв свой план да ни спре да победим във войната срещу колониите, но неговите мисии са примитивни, без високотехнологично оборудване или значително финансиране зад тях. Не точно това можеш да очакваш от врага ни. Доколкото ми бе известно, той никога не бе поемал мисии срещу заплащане и е малко вероятно да бе започнал сега. Кой би наел един неизпробван наемник? Друг възможен поръчител бяха патриотите… но ако Дей е работил за тях по време на тази мисия, някои от фракцията досега щяха да изрисуват върху някоя стена близо до местопрестъплението запазеното им лого — флаг (тринадесет червено-бели ивици с петдесет бели точки върху син правоъгълник). Те никога не биха пропуснали възможността да отбележат победата си.