Тази вечер изглеждах доста внушително. Обул бях най-хубавия си чифт обувки — боти, направени от черна кожа, която с времето е омекнала, със здрави връзки и метални фортове. Купих ги за 150 банкноти, взети от нашето скривалище с откраднати пари. Плътно притиснат от вътрешната страна на подметките на всеки ботуш съм скрил по един нож. Когато мърдах краката си, можех да усетя хладния метал по кожата си. Черните ми панталони бяха пъхнати в ботушите, а в джобовете си носех чифт ръкавици и черна носна кърпа. Завързал бях тъмна риза с дълги ръкави около кръста си. Косата ми бе пусната и падаше свободно по рамената. Този път бях боядисал светлорусите си кичури в черно, сякаш са били потопени в необработен петрол. По-рано през деня Тес беше изтъргувала пет банкноти за кофа с кръв от минидекоративни прасета от задния вход на някаква кухня. Ръцете, коремът и лицето ми са намазани с нея. Освен това бях нашарил линии от кал по бузите си в добавка.
Болницата се простираше на първите дванадесет етажа от сградата, но аз се интересувах единствено от този без прозорци. Това бе третият и там се намираше лаборатория, в която се съхраняват кръвните проби и лекарствата. От външната страна той бе напълно скрит зад сложни каменни орнаменти и износени флагове на републиката. Зад фасадата се простираше обширен етаж без зали и врати — просто една гигантска стая, пълна с доктори и медицински сестри с бели маски, епруветки и капкомери, инкубатори и медицински носилки. Знаех това, защото съм бил там и преди. Бях там в деня, в който се провалих на изпитанието си, в деня, в който трябваше да умра.
Очите ми оглеждаха кулата отстрани. Понякога успявах да проникна в някоя сграда, като се движа по нея от външната й страна, ако има балкони, върху които да скачам, и первази на прозорци, по които да пазя баланс. Веднъж изкатерих четириетажно здание за по-малко от пет секунди. Но тази кула бе твърде гладка и без опори за краката. Трябваше да стигна до лабораторията отвътре. Дори в топлото време потреперих леко и ми се прииска да бях помолил Тес да дойде с мен. Но двама нарушители бяха по-лесни за залавяне от един. Освен това не нейното семейство се нуждаеше от лекарства. Проверявах, за да съм сигурен, че бях пъхнал медальона си под ризата.
Един-единствен медицински камион се появи иззад военните джипове. Няколко войника слязоха от каросерията му и поздравиха медицинските сестри, докато останалите разопаковат кутиите от камиона. Водачът на групата бе млад, чернокос мъж, облечен от глава до пети в черно, с изключение на двата реда сребърни копчета, които проблясваха по офицерската му куртка. Напрегнах се, за да чуя какво казва той на една от медицинските сестри.
— … откъм брега на езерото. — Мъжът пристегна ръкавиците си. За миг успях да зърна пистолета на колана му. — Моите хора щяха да бъдат на входовете тази нощ.
— Да, капитане — отвърна сестрата.
Мъжът докосна фуражката си в поздрав.
— Името ми е Метиъс. Ако имате някакви въпроси, обърнете се към мен.
Изчаках, докато войниците се разпръснат около периметъра на болницата и мъжът на име Метиъс потъне в разговор с двама от своите хора. Още няколко медицински камиона пристигнаха и отпътуваха, като оставиха войници, някои от които са със счупени крайници, други — с дълбоки разрезни рани по главите или разкъсвания по краката. Поех си дълбоко въздух, след което излязох от сенките и залитайки, се отправих към входа на болницата.
Първа ме видя една медицинска сестра точно пред главната врата. Очите й се стрелнаха към кръвта по ръцете и лицето ми.
— Ще ме приемете ли? — обърнах се към нея аз. Потрепнах от въображаемата болка. — Има ли все още места за тази нощ? Мога да си платя.
Тя ме погледна без никакво състрадание, преди отново да се заеме да драска в един бележник. На врата й висеше идентификационна карта.
— Какво се е случило? — попита.
Когато стигнах до нея, се превих и се подпрях на колена.
— Сбих се — задъхано обясних аз. — Мисля, че ме наръгаха.
Сестрата не ме погледна повторно. Тя приключи с писането, след което кимна на един от пазачите:
— Претърсете го.
Останах на място, докато двамата войници ме проверяват за скрити оръжия. Изскимтях като по даден знак, когато ме докоснаха по ръцете или корема. Не откриха ножовете, пъхнати в ботите ми. Но взеха малката кесия с банкноти, закачена на колана ми — таксата, за да вляза в болницата. Естествено.