Стив Бери
Легендата за Линкълн
Котън Малоун #9
На Огъстъс Илай Райнхард IV, един много специален младеж
Всеки народ на света, който има това желание и тази възможност, има и правото да се надигне и да се отърси от настоящото си управление, за да издигне ново, което му приляга по-добре.
Това е безценно, свещено право — право, за което се надяваме и вярваме, че ще освободи света.
И това право не е ограничено само в случаите, когато целият народ под едно съществуващо управление реши да го упражни.
Всяка част от този народ, която има възможност да го направи, може да се надигне на революция и да придобие за себе си територията, която обитава.
Ейбрахам Линкълн,
Пролог
Вашингтон, окръг Колумбия
10 септември 1861 г.
Ейбрахам Линкълн едва сдържаше гнева си. Жената срещу него наистина изпитваше търпението му.
— Генералът не е сторил нищо повече от онова, което всички почтени хора смятат за правилно — заяви тя.
Джеси Бентън Фримонт беше съпругата на генерал Джон Фримонт от армията на Съединените щати — човекът, който отговаряше за всички военни действия на съюза на запад от река Мисисипи. Фримонт, герой от Мексиканската война и прочут пътешественик, беше получил най-новото си назначение през май. А след това, преди месец, докато в Юга вилнееше Гражданската война, той еднолично беше издал прокламация, с която обявяваше за свободни всички роби на бунтовниците от Мисури, които бяха вдигнали оръжие срещу Съединените щати. И сякаш това не беше достатъчно, декларацията на Фримонт стигаше още по-далече и заповядваше всички военнопленници да бъдат разстреляни.
— Госпожо — процеди тихо Линкълн. — Съпругът ви наистина ли смята, че всички заловени бунтовници трябва да бъдат убити?
— Тези хора със сигурност осъзнават, че са предали страната си, а предателите винаги са били осъждани на смърт.
— А вие осъзнавате ли, че ако това стане, в отговор войниците на Конфедерацията ще застрелят всички наши войници, които държат в плен? Човек за човек? До безкрай?
— Този бунт не беше започнат от нас, сър.
Часовникът на камината му показваше, че наближава полунощ. В президентското имение преди три часа беше пристигнала бележка с кратко съобщение. Госпожа Фримонт носи на президента писмо и някои устни сведения от генерал Фримонт, които би се радвала да предаде с възможно най-малко закъснение. Президентът би ли определил удобен за него час, в който да ги получи — още тази вечер или рано на следващата сутрин.
Отговорът му гласеше тя да дойде веднага.
Двамата бяха в Червения салон на първия етаж. Над главите им ярко грееше полилей. Президентът беше чувал за тази впечатляваща жена. Дъщеря на бивш сенатор, високообразована, отгледана във Вашингтон и опитна в политиката. Тя се беше противопоставила на родителите си и се беше омъжила за Фримонт още на седемнайсет години. Беше родила пет деца. Беше издържала съпруга си, докато той беше пътешествал, за да изследва Запада, и беше стояла до него, докато беше служил като военен губернатор на Калифорния и един от първите американски сенатори от този щат. Беше участвала в предизборната му кампания, когато през 1856 г. беше станал първият кандидат-президент на новата Републиканска партия. Бяха започнали да го наричат Пионера и кандидатирането му беше предизвикало всенародно въодушевление. И макар че бе загубил от Джеймс Бюканън, ако в Пенсилвания бяха гласували по друг начин, щеше да бъде избран именно той.
По всички тези причини Линкълн — като първия кандидат на Републиканската партия, който наистина беше избран за президент — изобщо не се беше поколебал да определи Джон Фримонт за главнокомандващ Западния фронт.
Сега съжаляваше. И се питаше дали животът му изобщо може да стане по-труден.
Безмерната гордост, която беше изпитал през март, когато положи клетва като шестнайсетия американски президент, беше заместена от агонията на Гражданската война. Единайсет щата се бяха отцепили от съюза и бяха образували собствена Конфедерация. Бяха атакували Форт Съмтър и го бяха принудили да обяви блокада на всички южняшки пристанища и да отмени правото на съдебен процес за всички обвинени в престъпление. Беше изпратил армия, но тя беше претърпяла унизително поражение при Бул Рън и този съкрушителен удар го беше убедил, че предстоящият конфликт ще бъде продължителен и кървав.