Господин Пинкни. „Тези декларации от толкова уважавани членове в самия край на това важно събрание придават особена тържественост на настоящия момент.“ Той също се притеснява от един план, който трябва да бъде приет в своята цялост, без промени, и който, веднъж възприет, ще задължава завинаги всеки щат да се придържа към своето решение. Беше направено предложение, че друг такъв конвент ще може да разреши евентуалните спорове. Но той описа в черни краски последствията от евентуалната възможност отделните щати да изразят възраженията и предложенията си за промени по въпроса за управлението на друго такова събиране. Според него от такъв експеримент няма да произтече нищо друго освен объркване и противопоставяне. Щатите никога няма да се съгласят по отношение на плановете си и представителите на един втори конвент, които ще дойдат на него, за да изразят несъгласието на своите избиратели, също няма как да постигнат съгласие. Конвентите са сериозно нещо и не бива да бъдат повтаряни. Той също има възражения към плана. Възраженията му са срещу жалката слабост и подчиненост на изпълнителната власт. Възраженията му са срещу правото на Конгреса да регулира търговията. Той не е съгласен с мълчанието по въпроса за продължителността на всеки възможен съюз. Пита се дали е възможно да съществува решение, което да избегне опасността от всеобщ хаос и прибягване до оръжие.
Непрестанното мърморене сред представителите на всички щати показва, че разсъждават сериозно върху въпроса, поставен от господин Пинкни. За да не бъде изгубена подкрепата на несъгласните членове, беше взето решение въпросът да бъде обсъден на неофициална среща, така че да има по-голям шанс да бъде задоволително разрешен.
Стефани слушаше всяка дума, прочетена от Кейти Бишъп. И през цялото време мислеше, че тя самата, Люк и президентът бяха първите хора от над двеста години насам, които чуваха това свидетелство.
— Това е невероятно — каза Кейти. — Аз съм чела записките на Мадисън. Част от дипломната ми работа беше върху тях. Там нямаше нищо подобно.
Стефани знаеше причината за това: самият Мадисън беше уточнил, че тези записки са допълнение към основния документ и са скрити, така че да може да ги прочете единствено президентът.
— Кажи ми нещо повече за тази идея за втори конвент — помоли Даниълс.
— Била широко обсъждана. Няколко от делегатите се тревожели, че насила ще изправят своите щати пред предложение от типа „всичко или нищо“. Не бива да забравяте, че те са били изпратени във Филаделфия единствено да ревизират Договора на Конфедерацията, а не да го отхвърлят и да започнат на чисто.
— И са смятали, че един втори конвент може да разреши този проблем? — попита Люк.
— Не да го разреши, а да смекчи последствията от него. Тяхната Конституция щяла да стане обществено достояние и всяка дума от нея да бъде подложена на обсъждане. Ако щатите откажели да я ратифицират, резервният план бил да свикат втори конвент, за да намерят компромисно разрешение на спорните точки.
Президентът се разсмя.
— Това е все едно да кажеш: „Нека Конгресът да се оправя с проблема“. По този начин получаваш петстотин трийсет и пет различни гледни точки. В крайна сметка ще се постигне компромис, но през хиляда седемстотин осемдесет и седма година държавата не е разполагала с толкова време. Светът е бил сурово място. Французите, испанците, англичаните — всички са искали да се провалим. Просто са изчаквали най-подходящия момент, за да ни се нахвърлят.
— Конвентът е трябвало да вземе ясно решение — съгласи се Кейти. — Делегатите са си давали сметка, че това ще бъде единственият им шанс. Не са можели да отлагат неопределено време и са го знаели. Чуйте това.
Господин Шърман предпочита вариант, при който на всеки щат се разрешава да напусне съюза по собствено желание. След като току-що е отхвърлил хомота на една насилствена тирания с цената на много пролята кръв, той не храни никакво желание да поставя началото на нова тиранична власт, от която няма спасение. Той се съмнява, че който и да е от щатите ще ратифицира този документ, ако не се разреши излизането от съюза.