— Линкълн внимателно е подбрал цитата от Библията. В Римляни 13:11 ясно се говори за времето. И за това, че спасението е близо. А Линкълн сигурно е носил часовника си всеки ден.
— В своята бележка Бригъм Йънг е написал, че Линкълн пази най-важната част от тайната близо до себе си всеки ден — каза Роуан. — Преди два дни бих отхвърлил всичко това като някаква пресилена измислица. Но вече не. Изглежда, както брат Бригъм, така и господин Линкълн са се наслаждавали на мистериите. Можеш ли да отидеш в щата Айова, за да провериш със сигурност?
— Може да се наложи да се открадне часовникът.
— При обичайни обстоятелства бих отказал, но вече сме стигнали до критична точка. Имаме спешна нужда от отговори. Направи това, което е необходимо. Но бъди много внимателен.
Саласар разбираше за какво говори Роуан.
— Ако се окаже фалшива следа — продължи Роуан, — ще се съберем отново в Солт Лейк Сити, за да решим как да продължим.
Саласар му предаде сбит доклад на събитията от предишната вечер. Обясни, че е успял да се убеди как американците не пестят усилията си да открият същото, което издирваха и те самите.
— Макар че все още не съм наясно колко точно знаят — завърши той.
— Ще се опитам да разбера от тук — успокои го Роуан. — Вече няма нужда да се занимаваш с тях. Можеш ли да се измъкнеш незабелязано?
— До два часа ще бъда във въздуха — отговори Саласар.
Касиопея бе потънала в размишления. Какво щеше да се случи сега? Колко по-зле можеше да стане? Лекото почукване на вратата я върна към действителността. Тя отвори, видя Хосепе на прага и го покани да влезе.
— Трябва да тръгваме — каза той.
Касиопея не пропусна множественото число.
— Трябва да заминем за Съединените щати. За Айова.
Тя никога не беше ходила в този щат.
— Защо?
— Във връзка с онзи проект със старейшина Роуан, за който ти разказах. Там има един артефакт, който трябва да видя. — Саласар се поколеба, преди да продължи: — Може да се наложи този предмет да бъде откраднат, макар и временно, за да бъде проучен.
— Мога да го преживея — заяви тя.
Саласар изглеждаше изненадан от нейната готовност да му стане съучастник.
— Но кражбата е грях — възрази той.
— Нали каза, че само искаш да го вземеш за малко? Предполагам, че после ще бъде върнат?
Той кимна.
— В такъв случай не е кражба — каза тя.
— Старейшина Роуан твърди, че се налага. Тази мисия е от огромно значение. Както вече видя, американците се опитват да ни спрат. Затова се налага да заминем бързо и незабелязано.
Касиопея се запита какво щеше да направи Котън. Той нямаше да се откаже. Нито пък Стефани. Тя също никога не се отказваше.
— Ще ти разкажа повече по време на полета — каза Саласар. — Обещавам. Но това е сравнимо с Голямото пътуване на преселниците. Може би ще се окаже най-голямото пътуване на светиите изобщо. Не можеш да си представиш колко ще бъде вълнуващо.
Първото Голямо пътуване беше започнало през 1847 г. Каруци, ръчни колички, а за мнозина и собствените им крака ги бяха пренесли на повече от хиляда и петстотин километра на запад. Маршрутът им, който беше преминал по северния бряг на река Плат, през границата между Изтока и Запада, по поречието на река Суитуотър и накрая през долината на Голямото солено езеро, беше останал в историята като „Мормонската пътека“. Баща й много пъти беше разказвал с благоговение за него. От 1847 до 1869 г. по него бяха преминали 70 000 вярващи, всеки един от които беше получил званието първопроходец.
Саласар нежно я улови за ръката.
— Ние също сме първопроходци. Но по един нов и вълнуващ начин. Ще ти разкажа всичко, когато излетим.
Той я прегърна. После я целуна.
— Обичам те — каза той.
Очите му потвърждаваха тези думи.
— Обичам те още откакто бяхме млади — продължи той. — Раздялата ни разби сърцето ми. Но аз уважих твоето решение. Трябва да ти призная нещо. Пазя една наша снимка в къщата си в Испания. Намерих я преди няколко години, след като почина жена ми. Когато сърцето ми беше тъжно и празно, тази снимка ми носеше радост.
Защо ставаше така, че всеки мъж, който проявеше интерес към нея, носеше със себе си и куп проблеми? Всичко беше започнало с Хосепе и неговата религия; поредицата обожатели след него бяха страхотни в някои отношения и ужасни в други. А сега сякаш беше описала пълен кръг. Беше се върнала в началото. Част от нея изпитваше любов към този мъж, а друга — отвращение. И тя не беше сигурна коя половина ще надделее.