Роуан се съмняваше в това — през последните седем години администрацията на президента Дани Даниълс по никакъв начин не се беше съобразявала с мнението на старши сенатора от Юта. Сенаторът и американският президент бяха от различни партии — неговата контролираше Конгреса, а партията на Даниълс — Белия дом. Обикновено такова разделение мотивираше и двете страни за сътрудничество и компромиси. Но в последно време нямаше и следа от приятелски дух. Популярното название за положението, в което се намираха в момента, беше „патова ситуация“. Всичко се усложняваше допълнително от факта, че Даниълс се приближаваше към края на двата си мандата като президент, а съвсем не беше ясно кой ще го наследи.
И двете партии имаха шанс да спечелят президентското място.
Изборите вече не го интересуваха. Роуан имаше по-големи планове.
Те се приближиха до входа и директорът свали раницата си от гърба, за да извади три фенерчета.
— Ще имаме нужда от тях.
Роуан прие да вземе фенерчето.
— Водете ни — каза той.
Тримата се промъкнаха през отвора и се озоваха в просторна пещера с таван, който се извисяваше на шест метра над главите им. Сенаторът освети входа с фенерчето си и забеляза, че преди е бил много по-широк и по-висок.
— Преди тук е имало голям отвор — обясни директорът. — Колкото врата на гараж. Но нарочно са го запълнили.
— Откъде знаете?
Мъжът посочи напред с фенерчето си.
— Ще ви покажа. Внимавайте. Място е идеално за змии.
Роуан вече се беше досетил. Беше изследвал всички затънтени кътчета на щата Юта в продължение на шейсет години и това го беше научило да уважава както земята, така и нейните обитатели.
На петнайсет метра по-навътре забелязаха някакви неясни очертания. Роуан преброи три каруци. С широки колела. Може би три метра на дължина и два на ширина. Бяха и високи, макар че дъгите на покрива и брезентовите им покривала отдавна бяха изчезнали. Той пристъпи по-близо и побутна едната. Бяха от здраво дърво, с изключение на железните пръстени на колелата, които бяха покрити от ръжда. Сигурно ги бяха теглили по четири или шест коня, понякога замествани с мулета и волове.
— Оригинална изработка от деветнайсети век — каза директорът. — Знам някои неща за тях. Сухият въздух на пустинята и фактът, че са били запечатани тук, са помогнали да се съхранят така. Непокътнати са, което се среща рядко.
Роуан ги разгледа и видя, че каруците бяха празни.
— Трябвало е да ги вкарат през входа — каза директорът. — Значи е бил много по-голям, отколкото е сега.
— Има и още — обади се министърът.
Роуан проследи лъча светлина в мрака и видя другите останки. Бяха от още каруци, струпани на купчина.
— Унищожили са ги — обясни директорът. — Предполагам, че са били двайсет или дори повече, преди да ги натрошат на парчета.
Двайсет и две, ако трябваше да бъдем точни. Но Роуан не каза нищо. Вместо това последва директора покрай купчината до мястото, където в светлината на фенерчетата си видяха човешките скелети. Докато ги доближаваше, под обувките му захрущяха камъчета, досущ като сух сняг. Роуан преброи три скелета и веднага забеляза как бяха срещнали смъртта си. В черепите се виждаха дупки от куршум. От дрехите им бяха останали дрипи, както и две кожени шапки.
Директорът посочи с фенерчето си.
— Този е оцелял малко по-дълго.
Роуан видя четвърта жертва, облегната на стената на пещерата. В черепа на този скелет нямаше дупка, но ребрата му бяха натрошени.
— Куршум в гърдите — каза директорът. — Но е оцелял достатъчно дълго, за да успее да напише това.
Светлината на фенерчетата разкри надписа на стената, подобен на петроглифите, които се срещаха и в други пещери в различни части на щата Юта. Роуан се наведе и прочете неравните букви.
ФЕЛДСТЕД ХАЙД УДРЪФ ИГЪН
ПРОКЛЯТИЕ ЗА ПРОРОКА
НЕ НИ ЗАБРАВЯЙТЕ
Роуан незабавно осъзна какво означаваха тези фамилни имена. Но само той, един от дванайсетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, знаеше кои са те.
— Надписът за пророка ни накара да ви се обадим — обясни министърът.
Роуан се стегна и се изправи.
— Прав сте. Тези мъже наистина са били светии.
— И ние така решихме.
През цялата история на човечеството Бог винаги се беше обръщал към своите деца с помощта на пророци. Хора като Ной, Авраам и Моисей. През 1830 г. Джоузеф Смит беше избран от небесата за пророк от последния ден, който да възстанови целостта на евангелието като подготовка за второто пришествие на Христа. Затова Смит беше основал нова църква. И оттогава седемнайсет мъже поред бяха приемали титлата на пророк и председател. Всеки един от тези седемнайсет мъже беше избиран от Кворума на дванайсетте апостоли, който заемаше мястото непосредствено под пророка в църковната йерархия.