— А губернаторът? Все още ли е на наша страна?
— Абсолютно — потвърди представителят на Втори район. — Двамата го обсъдихме подробно. И на него му е омръзнало, както на нас.
Роуан знаеше какво има предвид колегата му. Реформите не вършеха работа. Изборите не предлагаха реална алтернатива, а независимите кандидати нямаха никакъв шанс за успех. Бунт? Революция? Федералното правителство щеше да смаже и двете. Единственият логичен начин да се предизвика трайна промяна беше отцепването. Това беше най-прекият път за един щат да си възвърне някакъв контрол върху собствената си съдба. Беше мирен — законно отхвърляне на политики и практики, които щатът смяташе за неприемливи — и в съответствие с американската традиция. Все пак точно така бяха постъпили и отците основатели с Англия.
Роуан вдигна поглед към величествения храм. Петнайсет хиляди квадратни метра. Шест зали за посвещаване. Четиринайсет зали за сватбени церемонии. Белите му стени символизираха чистота и просветление. На места мраморът беше по-тънък от един сантиметър, което позволяваше на слънчевата светлина да се процежда вътре в определени часове от денонощието.
Роуан обичаше това място.
— Вече е съставен законопроект, готов за приемане от щатския законодателен орган — каза друг конгресмен. — Целта му е отделяне на Юта от Съединените щати и незабавно организиране на референдум, с който гражданите на щата да потвърдят това действие. Ще има опозиция, но огромното мнозинство от представителите ще го подкрепят.
И условията в този законопроект щяха да бъдат приемливи.
Актът на отцепването щеше да признае, че в рамките на щата има федерални имоти, за които се налага компенсация — най-вече големите недвижими имоти, собственост на федерацията. Някои граждани на Юта може би нямаше да искат да бъдат част от новата нация, така че щеше да им бъде разрешено да напуснат, вероятно дори с обезщетение за личните и имуществените загуби, които щяха да понесат. Същото щеше да важи и за корпорациите и фирмите, макар че новата държава Дезерет щеше да им предложи доста по-благоприятни условия за бизнес от Съединените щати. Щеше да бъде постигнато и някакво съгласие за изплащането на дела от националния дълг, който се падаше на щата Юта — макар че срещу него на щата Юта се падаха дялове от всички федерални имоти в останалите четирийсет и девет щата. Екипът на Роуан беше проучил това съотношение и беше открил, че дяловете от имотите надвишаваха дела от националния дълг, така че всъщност Юта трябваше да получи компенсация от федерацията. Юта нямаше да настоява за такава, разбира се, стига федералното правителство на свой ред да се откажеше от подобно искане. И за да сложи точка на всичко, референдумът щеше съвсем ясно да изрази желанието на мнозинството от гражданите на щата Юта.
Отцепване. Дали всичко щеше да премине толкова гладко? Роуан се съмняваше, но светиите винаги бяха доказвали таланта си да планират, да управляват и да импровизират. Щяха да свършат необходимото.
— Естествено, Вашингтон просто няма да обърне внимание на резолюцията и на резултата от референдума — изтъкна друг от колегите му. — Всички го знаем. И точно затова ще увеличим натиска.
Определено ги очакваше сблъсък на политическа воля. Вече бяха провели тайни социологически проучвания в щата Юта и бяха установили, че почти 70 процента от населението подкрепят отцепването. И този процент не се беше променял през последните пет години. Информацията от това проучване беше използвана, за да се осигури по дискретен начин подкрепата на законодателните органи, което се беше оказало изненадващо лесно.
Хората бяха готови да продължат сами. Но си даваха сметка, че Съединените американски щати няма да ги пуснат да си отидат без бой.
— Вече имаме план — обясни един от колегите му. — Юта незабавно ще прекрати изпълнението на всичките си федерални задължения. Ще спре прилагането на всички федерални закони и регулации. Федералните служители ще бъдат помолени да напуснат. Няма да се изпълнява нищо наредено от Вашингтон. Ще възприемем тактика на неучастие. След като хората гласуват за отцепване, всички ще напуснем Конгреса и вече няма да участваме във федералната власт. Очаквам, че дори нашият непослушен и неверен брат в Сената ще се присъедини към нас, след като види накъде клони подкрепата в родния ни щат.
Роуан се усмихна. С колегата му почти не бяха разговаряли през последните шест години.