— Ще живеем така, както са възнамерявали пророците. Ние мъдро сме управлявали средствата си. Църквата притежава милиарди евро в различни имоти по целия свят, а няма почти никакъв дълг. Ние сме интелигентни, способни и самодостатъчни — в по-добро финансово състояние от всяко едно правителство на света. Освен това притежаваме голям опит. За нас никак няма да бъде трудно да поемем собственото си управление.
— И кой ще го оглави?
— Пророкът, разбира се. Който е и винаги ще бъде нашият водач на тази земя. И който скоро ще бъде старейшина Роуан.
Саласар се протегна за куфарчето си и извади един пакет документи.
— Всичко това е предсказано много отдавна. Още през хиляда осемстотин седемдесет и девета година от третия пророк, Джон Тейлър. Слушай какво е казал той.
Не е далеч денят, когато тази нация ще бъде разтърсена от самото си сърце чак до периферията. И сега можете да го запишете, защото аз ще говоря от името на Бог. Защото тогава ще се изпълни онова, което ни е предречено в едно от откровенията на пророк Джоузеф Смит. Онези, които не искат да вдигнат меч срещу съседа си, ще потърсят спасение в Цион. И те ще дойдат и ще рекат: „Ние не знаем нищо за основите на вашата религия, но виждаме, че сте честна и праведна общност, управлявате се справедливо, и затова искаме да живеем с вас и да получим защитата на вашия закон. А колкото до религията ви, нека допълнително да обсъдим този въпрос“. Ще защитим ли тези хора? Да, всички онези, които са достойни. Когато хората са разкъсали на парчета Конституцията на Съединените щати, старейшините на Израел ще я вдигнат пред държавите по света и ще обявят свобода и равни права за всички, и ще протегнат другарска ръка към потиснатите от всички народи. Това е част от нашата програма и докато постъпваме правилно и се боим от Бога, той ще ни помага и ще ни подкрепя във всичко.
— Аз не съм си го измислил — продължи Саласар. — Тейлър го е казал пред свидетели. И сега старейшина Роуан ще изпълни това пророчество.
Той замълча, преди да добави:
— Но не и без нашата помощ. В момента пътуваме към мястото, където трябва да открием и последното парче от мозайката, за да се случи всичко.
Саласар й разказа за часовника на Линкълн и онова, което може би се криеше в него.
— Рискован ход — отбеляза тя.
Саласар кимна.
— Да, но трябва да поемем този риск. Ако следата се окаже фалшива, ще опитаме с друга тактика.
— Аз мога да го взема — каза тя.
— Ти ли?
— Със сигурност не трябва да си ти. Какво ще каже старейшина Роуан, ако един уважаван член на Първия кворум бъде заловен, докато се опитва да открадне исторически артефакт? А аз не съм свързана нито с него, нито с Църквата. Мога да го направя. И то така, че да не ме заловят.
Саласар се възхищаваше на нейната увереност. Майка му беше тиха, мила, кротка жена, която се грижеше единствено за семейството си. Касиопея беше толкова различна. В нея имаше някаква неудържима енергия, на която не можеше да устои. Касиопея щеше да бъде подходяща основа за новото му процъфтяващо семейство. Предвид всички промени, които се задаваха, Саласар беше решил да практикува множествен брак, тъй като се съмняваше, че неговият ангел — самият Джоузеф Смит — ще очаква нещо по-малко от него. Но след повторното пробуждане на Касиопея вече щеше да разполага с надежден партньор, истински вярващ, така че да бъде сигурен, че цялото им разширено семейство завинаги ще бъде в рая.
— Представи си само — каза той. — Най-сетне ще имаме наша собствена земя. Държавата Дезерет, както е искал пророк Бригъм. Ще бъдем свободни да ковем собствените си закони и да живеем по нашия собствен начин. Това ще бъде добро, плодородно място и други хора ще се стичат при нас, за да живеем заедно.
Касиопея не можеше да повярва на ушите си, но патосът на Хосепе беше достатъчно доказателство, че всичко наистина се случваше. От друга страна, явно нито Хосепе, нито този сенатор Роуан бяха помислили за международните последствия от разпадането на Съединените щати. И как щеше да реагира Вашингтон на отцепването? Със заплахи? Естествено. Със сила? Това трябваше да се обмисли внимателно. Най-вероятно ответният удар щеше да бъде нанесен в съда.
— Нали си давате сметка, че федералното правителство ще се опита да спре Юта? — попита го тя.
— Разбира се. Но онова, което търсим, ще ни осигури победата в съдебната битка. И как иначе? Думите на самите основатели ще бъдат решаващи. Документ, подписан от всички тях, който обявява отцепването за законно. Той има също толкова голяма тежест, колкото и самата Конституция.