— С изключение на факта, че очевидно не е ратифициран от щатите.
— Но това е тяхното писмено намерение, което не може да бъде игнорирано. Разполагаме с екипи от юристи, които са проучили въпроса от всеки възможен ъгъл. Те са убедени, че ще успеем. Самият Върховен съд на САЩ много отдавна е отхвърлил законността на отделянето, но това решение се основава на грешната предпоставка, че в американското законодателство няма доказателство за противното. А всъщност се оказва, че има. Има доказателство в точно обратния смисъл. Американците вярват много на отците основатели. Конституционните им прецеденти се основават именно на техните намерения.
Думите на Саласар бяха верни. На латински този законодателен принцип гласеше „Stare decisis“. Трябваше да се уважава прецедентът.
— За съдилищата ще бъде невъзможно да отхвърлят действителността. И виж какво е направил президентът Ейбрахам Линкълн. Вместо да каже на нацията, че щатите имат избор дали да останат част от съюза, той е скрил доказателството за това и е водил война, за да докаже противното. Според теб как ще се възприеме подобно действие?
Нямаше да се възприеме добре.
— Наистина ли съществува този документ? — попита тя.
— Точно това ще разберем двамата с теб. Ние смятаме, че все още съществува.
Касиопея вече разбираше защо Стефани Нел беше толкова напрегната. В Съединените щати, разбира се, винаги беше имало политически брожения, както и във всяка друга държава на света. Призивите за радикална промяна не бяха нещо ново. Но беше съвсем различно някой да притежава законовите средства, с които да предизвика тази промяна.
Проблемът беше сериозен. Но това, че вече си даваше сметка за мащабите му, не променяше нищо. Касиопея все още възнамеряваше да се справи с него по своя си начин.
52
Малоун беше стегнат с колан на задната седалка на един изтребител „Еф-15Е Страйк Игъл“, който летеше над южния край на Гренландия. На пилотското място пред него беше пилот от базата в Германия. И самият Малоун беше управлявал самолета за малко. Бяха минали двайсет години, откакто не беше сядал на пилотското място, след като беше решил да смени работата си и се беше прехвърлил от флота в Министерството на правосъдието.
Стефани беше уредила хеликоптер, който да го отведе от Залцбург до военновъздушната база „Рамщайн“ в Германия. Изтребителят вече го чакаше там с работещи двигатели и беше излетял веднага. Разстоянието до Де Мойн беше 7400 километра, но при максимална скорост от 2500 километра в час, с времето за ускорение и забавяне, щяха да го изминат за по-малко от пет часа. Разбира се, това означаваше презареждане по време на полета и в момента пред тях се носеше един авиотанкер „КС-10 Екстендър“, свързан с резервоарите на изтребителя.
— Благодаря за транспорта — каза Малоун в микрофона си.
От другата страна на линията беше Стефани.
— Знаех си, че ще ти хареса.
Той изслуша разказа й за това, което бяха открили в Монпелие. Радиоканалът, който използваха, беше кодиран и обезопасен — най-добрият, по който можеха да разговарят. За момента слушалките на пилота бяха изключени.
— Роуан смята да предизвика разпадането на Съединените щати — каза му тя. — И нищо чудно да успее.
Тя му обясни какво търсеха Роуан и Саласар. Документ, подписан от отците основатели.
— Пророчеството за Белия кон — каза той. — Провери ли за какво става въпрос?
— Проверих и не се съмнявам, че ти също си го направил.
— Мормонската църква смята цялата тази история за някаква глупост. Пророчеството е официално опровергано още през хиляда деветстотин и осемнайсета година. Днешната Църква дори не го споменава. Това е просто някаква приказка, нищо повече.
— Но Роуан вярва, че е истина, както и онова, което издирва. За съжаление, Мормонската църква знае за него повече от нас.
Малоун беше съгласен, че това е проблем.
— Направихме някои проучвания от наша страна — продължи тя. — Смятаме, че Саласар може би иска нещо от пътуващата изложба за Линкълн, която в момента се намира в Де Мойн.
— Да бе, проучвания — каза Малоун. — Просто сте подслушали телефона на някого.
Стефани се засмя.
— Естествено. Преди няколко часа Роуан говори със Саласар за тази изложба. Двамата смятат, че ключът е в някакъв часовник, който е бил собственост на Линкълн.