Люк и Малоун ги бяха изчакали на летището в Де Мойн, недалече от терминала, който приемаше частните самолети.
— Потегли в правилната посока — съобщи той на Малоун.
— Не й позволявай да те забележи. Много е наблюдателна.
При други обстоятелства Люк щеше да разполага с някакъв хаплив отговор, но сега реши да не дразни стария агент. Вместо това попита:
— Какво ще правим, ако тя наистина отива там, където си мислим?
— Ти ще се справиш с нея. Тя не те е виждала. Така че ще можеш да се слееш с обстановката.
— А ти?
— Аз ще ти пазя гърба и ще се опитам да предвидя какъв ще бъде следващият й ход. Имам известен опит с нейния начин на мислене.
— Стефани ми каза, че трябва да вземем този часовник, независимо какво ще се наложи да направим.
— Знам. И на мен ми каза същото.
Люк обичаше неизвестността, свързана с импровизирането в движение. В това имаше известна тръпка, особено ако нещата се получаваха както трябва. Както беше станало в Монпелие. Кейти Бишъп беше останала в Белия дом, а чичо Дани й беше казал, че няма да се прибира във Вирджиния. На нейния работодател щеше да бъде съобщено, че във Вашингтон се нуждаят от нея за няколко дни, така че работното й място да не бъде застрашено. Кейти изглеждаше развълнувана от тази възможност и Стефани я беше помолила да проучи внимателно дневника на Мадисън.
Люк беше на четиристотин метра зад колата на Касиопея. Стараеше се между тях винаги да има много други превозни средства. На запад от центъра на града се излизаше по един натоварен булевард — нямаше начин някой да забележи, че го следят.
Тя продължаваше да се движи в посоката, която очакваха.
— Когато влезем в квартала на Сейлсбъри Хаус, ще стане по-трудно — отбеляза Люк.
Двамата вече бяха изминали този маршрут, преди Саласар да кацне на летището. Нямаше опасност да го изпуснат, защото военното разузнаване на САЩ непрекъснато следеше полета на лиърджета. Стефани им се беше обадила, защото мисията беше с най-високия възможен приоритет.
Люк забеляза, че Касиопея направи ляв завой пред него — точно там, където трябваше.
— Не я притискай — обади се Малоун с безизразен глас.
Самият той вече беше решил да действа точно по този начин с нея.
Саласар влезе в стаята и затвори вратата. Падна на колене и се помоли ангелът да му се яви. За негово огромно облекчение привидението изплува над леглото и го погледна с познатата си усмивка.
— Всичко е така, както ми нареди. Аз й се доверих.
„Тя няма да те разочарова.“
— Помогни й да успее. Не искам тя да пострада.
„Тя ще бъде от твоето тяло. Ще стане твоя жена. Заедно ще поставите началото на семейство, което ще се разрасне и ще се изпълни в рая. Не се съмнявай.“
Саласар беше благодарен за откровението на ангела. Така беше по-спокоен. Искаше да отиде с Касиопея, но си даваше сметка, че нейната предпазливост беше уместна. Не биваше да рискува да го разкрият. Поне засега уменията и независимостта на Касиопея представляваха преимущество. Но след преминаването на тази заплаха и изпълнението на обещанието за Цион нещата щяха да се променят. Управлението и издръжката на едно семейство бяха задължение на бащата. Майките отглеждаха децата. Така беше в семейството на родителите му и така щеше да бъде и в неговото. За децата не беше добре и двамата родители да са посветени на нещо извън дома, а той искаше добри деца. Поне едно от Касиопея и още от други съпруги. Възрастта — и неговата, и тази на Касиопея — трябваше да бъде взета под внимание, така че следващите му бракове трябваше да бъдат с по-млади жени. Той твърдо вярваше, че присъствието на майката у дома повишава оценките на децата, подобрява отношението им към живота, насърчава по-здравословно отношение към работата на по-късен етап и гради по-силни морални устои. Децата му трябваше да получат всичко това.
Беше търпелив в търсенето на нова съпруга. И възнамеряваше да постъпи както трябва.
„Небесният отец и Небесната майка са сключили брак. Като родители, те са донесли деца на Духа, а това означава, че всички хора, живели някога, са буквално деца на Бога — братя и сестри помежду си. Скоро и ти ще умножиш техния брой.“
Беше му приятно да го чуе. Той сведе глава и се помоли Касиопея да успее.
54
Люк влезе в Сейлсбъри Хаус през северния вход с група развълнувани посетители. Малоун го беше оставил в началото на алеята и Люк беше продължил пеша. Не биваше да оставят колата си на някой охраняем паркинг под надзора на пазач. Вместо това Малоун я паркира на няколко пресечки разстояние от там, от другата страна на градината зад къщата, така че да могат да стигнат до нея направо между дърветата. По-рано бяха избрали подходящо място.