Той погледна часовника си: 19:25.
Беше се стъмнило и на приземния етаж и осветената тераса зад къщата се беше събрала група от около сто души. Входните врати на къщата се отваряха към голяма зала с висок таван, подпиран от дебели греди, а в центъра на отсрещната стена имаше огромна камина в средновековен стил. Над него се виждаше отвореният балкон на втория етаж. Зад перилата му се тълпяха още посетители.
Малоун му беше описал Касиопея Вит, а Стефани му беше изпратила нейна снимка по електронната поща. Люк не видя нито една жена, която да отговаря на описанието, покрай стъклените витрини в голямата зала. Единствената охрана се осигуряваше от униформен невъоръжен полицай, който стоеше до камината и без съмнение се канеше да изкара малко лесни пари извън работно време.
„Съжалявам, че ще ти объркам плановете за вечерта“, помисли си Люк.
Люк продължи по коридора, спусна се по няколко стъпала и влезе в нещо, което беше обозначено като „Салон“. Вътре имаше още експонати, осветени с халогени, и още хора.
Една от посетителките привлече вниманието му. Имаше дълга тъмна, леко чуплива коса. Страхотно тяло. Прекрасно лице. Приличаше на модел, но Люк веднага забеляза, че е в по-добра форма. Беше облечена в тесен копринен костюм с панталон, който подчертаваше всички извивки на тялото й.
Нищо чудно, че Малоун беше откачил. Касиопея Вит беше страхотна мацка.
Касиопея се любуваше на великолепния роял „Стейнуей“. Вече беше забелязала един портрет на Ван Дайк, датиран от 1624 г., и богато украсения герб на козметичната компания „Арманд“, основана в началото на XX в. от първия собственик на къщата. В центъра на залата имаше дълга редица от стъклени витрини, всяка от които показваше някой артефакт, свързан с Линкълн. Имаше железен клин, използван за цепене на дърва, различни дрехи, книги и ръкописи, дори цилиндърът, който беше носил в нощта на покушението срещу него. Идеята сякаш беше да се покаже по-личен портрет на Линкълн, да се представят неговият живот и неговото наследство. Витрината, която привлече вниманието й, беше третата от края. Вътре имаше сребърен джобен часовник. Информационната табелка потвърждаваше, че това наистина беше нейната цел.
Касиопея вече беше огледала залите на приземния етаж.
Помещенията нарочно бяха оставени в полумрак, така че да изпъкват ярко осветените витрини с експонатите. Това щеше да й бъде от полза. Беше видяла само двама пазачи, и двамата с униформите на местната полиция. Нито един от двамата не изглеждаше особено мотивиран, нито пък приличаше на евентуална заплаха. Посетителите бяха около сто души, пръснати навсякъде наоколо, и предлагаха множество възможности за отвличане на вниманието.
Без да бърза, тя се върна обратно в голямата зала, за да разгледа комплект рицарски брони в три четвърти от реалния размер, който стоеше на пост до стълбището към балкона. Щеше да й трябва само минута, за да вземе часовника. Стъклото на витрината не беше дебело. Нямаше да е трудно да го счупи, без да повреди ценната вещ. Освен това според Хосепе им трябваше не самият часовник, а онова, което беше скрито вътре в него.
Касиопея одобрително огледа интериора на къщата. Опитният й поглед различи мебели от английски дъб, шкафове от елизабетинската епоха, китайски вази и стари, уникални картини. Усети и нещо друго: това беше нечий дом. Тук бяха живели хора. По някакъв начин това място й напомняше собствения й дом, макар че там вместо експонати от времето на Тюдорите имаше испански и арабски мебели. Родителите й го бяха обзавели с неща, които имаха значение за тях. Такъв си оставаше и до днес — подобно на Хосепе и салона на майка му, тя също не беше променила много.
Касиопея излезе на терасата. Зад къщата имаше красива градина, която се простираше на около четирийсет метра, до една редица от дървета. Очите й се плъзнаха към покривите и тя забеляза къде в основната сграда влизаха електрическите кабели. После ги проследи с поглед до една пристройка сред дърветата. Беше очаквала това. След няколко десетилетия модификации и модернизации в крайна сметка всичко се централизираше. Същото се беше случило с нейното шато във Франция, както и с къщата на родителите й. Съответната постройка тук беше с островръх покрив, застлан с плочи. Оставаше й единствено да се промъкне в нея. Без никой да я забележи.