— Сигурен ли си? — попита го Люк.
— Остави я.
Люк сви рамене и подхвърли ключовете от колата в скута й. Това също не предизвика никаква реакция от нейна страна. Касиопея затръшна вратата, запали двигателя и направи обратен завой по средата на улицата, а после се отдалечи с максимална скорост.
— Тая работа не е на добре — каза Люк.
Малоун проследи с поглед колата, която потъна в нощта.
— Не — прошепна той. — Не е.
59
Мериленд
Роуан седеше в храма.
Още като малко момче се беше чувствал най-сигурен между църковните стени. Първо в храма в Солт Лейк Сити. Откакто се беше преместил във Вашингтон, беше избрал за свой дом този храм. Тук, зад дебелите стени и заключените врати, светиите можеха да практикуват своята религия така, както искаха. Вътре влизаха единствено светии, които имаха съответната препоръка. Вратите на храма бяха отворени за езичници единствено в продължение на няколко седмици преди освещаването. През 1974 г. почти един милион посетители бяха минали през тази величествена сграда в горите на щата Мериленд. Влиятелните списания „Тайм“, „Нюзуик“ и „Уърлд Рипорт“ бяха публикували статии за него. Още от първите дни на Църквата имаше правило за дни на отворените врати, които да обезсилват пресилените слухове и погрешните схващания. Но след освещаването на един храм той се превръщаше в изключителна територия на светиите.
Роуан беше избягал от Блеър Хаус и беше взел такси до тук — за втори път през деня. Рано сутринта, когато се беше срещнал със своите колеги от Конгреса, за да планират следващите си действия. И сега, когато не беше сигурен в нищо. Защото самият Чарлс Р. Сноу беше влязъл в битката.
Изобщо не беше очаквал подобно необикновено събитие. В интерес на истината, беше залагал на смъртта на Сноу. След като го изберяха за пророк, което беше сигурно, щеше да разполага с власт върху цялата Църква. Вместо това Сноу го беше прогонил и беше настоял за оставката му. Подобно действие нямаше прецедент. Апостолите запазваха службата си до деня на смъртта си. Към този момент Роуан беше с най-продължителен стаж, беше се издигнал през всички нива на църковната йерархия и беше на един удар на сърцето от позицията на пророк.
И то не просто кой да е пророк. А първият от времето на Бригъм Йънг, който щеше да ръководи както Църквата, така и светската власт. И първият, който щеше да го постигне в условията на независима, жизнена държава.
Дезерет.
Роуан не забравяше, че му предстоят битки за гласовете на избирателите и съдебните заседатели, но беше уверен, че ще може да спечели и двете.
Сега над неговата мечта беше надвиснала съдбоносна опасност. И Даниълс, и Сноу знаеха всичко. Дали Стефани Нел не го беше продала? Дали не беше шпионин? Появата й точно в този момент беше твърде случайна. Обземаше го параноя. Точно както се беше надигнала параноята след Гражданската война и в навечерието на XX в., когато светиите бяха преследвани и затваряни в изпълнение на закона „Едмъндс-Тъкър“ срещу полигамията. Когато самата Църква беше обявена извън закона. Когато брат се обръщаше срещу брата. Когато шпионите бяха навсякъде. Бяха започнали да наричат този период „Тревожното време“. И то беше свършило едва когато Църквата се беше предала и беше приела компромиса.
Роуан беше сам в една от небесните зали. Трябваше да помисли. Мобилният му телефон започна да вибрира. При обичайни обстоятелства такива устройства не бяха разрешени в храма. Но обстоятелствата бяха твърде далеч от обичайните. Той погледна дисплея. Саласар.
— Какво стана? — попита Роуан, когато вдигна.
— Часовникът изчезна. Котън Малоун беше там. Сега е в тях.
Роуан затвори очи. Тази вечер се превръщаше в истинска катастрофа. Нищо не се беше развило така, както трябваше.
— Трябва да заминеш за Солт Лейк Сити — нареди той. — Аз ще пристигна сутринта.
— Те знаеха, че сме там — каза Саласар.
Разбира се, че са знаели. Как иначе?
— Ще говорим в Солт Лейк Сити — каза Роуан и прекъсна връзката.
Касиопея седеше в хотелския апартамент на Саласар и го гледаше, докато говори по телефона.
Разговорът приключи.
— Старейшина Роуан звучеше сразен — каза той, почти шепнешком. — И трябва да призная, че и аз се чувствам по същия начин. Занимаваме се с това от няколко години. Но едва през последните месеци се доближихме до целта. За да стигнем дотук, проведохме продължителна и трудна битка.