— Какво означава „Фалта Нада“?
— Това е място, което Роуан познава.
Тя улови нещо в погледа на Сноу.
— И вие искате той да отиде там?
— Необходимо е той да отиде там. Но е важно това да се случи по негова собствена инициатива. Той не бива да разбере, че действията му се ръководят отстрани.
— Знаеш ли нещо за човека, който е бил първият собственик на този дом? — намеси се Даниълс, като смени темата.
В интерес на истината, Стефани знаеше много за него. Франсис Престън Блеър беше част от неофициалната група съветници на президента Андрю Джаксън — така наречения „Кухненски кабинет“, който беше издавал един влиятелен вестник във Вашингтон. В крайна сметка Блеър беше продал вестника и се беше оттеглил от политиката, но отново се беше върнал на фронтовата линия през 1861 г., когато беше станал един от доверените приятели на Линкълн.
— Линкълн изпратил Блеър при Ричмънд — каза Даниълс. — Като неофициален посланик, който да организира мирни преговори. Преговорите наистина се състояли в Хамптън Роудс през февруари хиляда осемстотин шейсет и пета година. Самият Линкълн присъствал на тях, но след като Югът настоял за независимост като едно от условията за мира, не било постигнато никакво съгласие. По мнението на Линкълн съществуването на Съединените щати не било на масата за преговори. Той не отстъпил от тази позиция до самия край.
— Така и не ми отговори — каза тя на Даниълс.
Той присви очи.
— Не искам да бъда принуждаван да взема решение. Не искам дори да виждам този документ.
— Тогава защо казах на Роуан какво има в онзи часовник?
— Двамата със Саласар трябва да бъдат спрени — отговори Сноу. — Ако умра, което може да се случи всеки момент, Тадеъс Роуан ще стане следващият пророк. Такава е нашата традиция. Той е най-старшият след мен. Когато стане пророк, няма да отговаря пред никого.
— Опитахме се да го накараме да се откаже — добави Даниълс. — Вероятно можеш да предположиш какво отговори той.
Да, Стефани наистина можеше.
— В този момент има — Даниълс вдигна ръка, за да ги преброи… — десет души, които знаят за случващото се. Разбира се, контролираме всички с изключение на трима от тях — Роуан, Саласар и Касиопея. Не сме сигурни колко знае Касиопея Вит, но предполагам, че е достатъчно. Не се притеснявам за нашите хора — за теб, за мен или за пророка. Всички ние знаем как да пазим тайна, а освен това никой от нашите хора не разполага с цялата информация. Но другите трима? Те са неизвестните в уравнението.
Стефани разбра какво имаше предвид президентът.
— Дори ако успеем да установим контрол върху документа, Роуан, Саласар или Касиопея могат да проговорят.
Даниълс кимна.
— Единият от тях ще стане следващият върховен водач на богата и влиятелна религиозна организация. Роуан притежава солидна репутация и влияние в национален мащаб. Всичко показва, че Саласар ще го подкрепи. А той е опасен човек, за когото знаем, че е убил един от нашите хора.
Евентуалните последствия й ставаха все по-ясни.
— Чували ли сте за кръвопролитието в Маунтин Медоу? — попита я Сноу.
Стефани поклати глава.
— Срамна глава в нашата история. През хиляда осемстотин петдесет и седма година през територията Юта преминал керван от Арканзас на път за Калифорния. Случило се в най-връхната точка на напрежението между светиите и федералното правителство. Към нас се придвижвала армия, за да ни подчини на волята си. Нашите хора знаели това. Страхът властвал над всичко. Керванът спрял в Солт Лейк Сити, а после продължил на юг, към едно място на име Маунтин Медоу. По причини, които си остават неизвестни, местните опълченци нападнали кервана и убили сто и двайсет мъже, жени и деца. Били пощадени единствено седемнайсет от най-малките, които все още нямали седем години.
— Ужасно — каза тя.
— Така е — съгласи се Сноу. — Но освен това е било типично за онези тревожни времена. Не оправдавам случилото се, но разбирам как е било възможно. Параноята е властвала над всички. Тръгнали сме на запад, за да бъдем на сигурно място и да бъдем оставени на мира, но въпреки това сме били подложени на атака от правителството, което поначало е трябвало да ни защитава.
Сноу замълча за момент, сякаш за да събере силите си.
— Минали цели седемнайсет години, но в крайна сметка през хиляда осемстотин седемдесет и четвърта за убийствата били обвинени девет души. От тях само един стигнал до съда. Джон Лий. Наложило се да проведат два последователни съдебни процеса, докато съдебните заседатели — до един светии — най-сетне го обявили за виновен и той бил екзекутиран. И до днес има много хора, които вярват, че Лий е бил изкупителна жертва. Някои казват, че самият Бригъм Йънг е бил замесен. Други твърдят, че това е невъзможно. Никога няма да разберем истината.