61
Солт Лейк Сити
Събота, 11 октомври, 10:00 ч.
Малоун с възхищение разглеждаше площада пред храма. Никога не беше идвал преди, но беше чел какво са постигнали там много отдавна. На високата каменна стена по външния периметър имаше бронзова табелка, която отбелязваше началото на всичко.
ПОСТАВЕНА ОТ ОРСЪН ПРАТ С ПОМОЩТА НА ХЕНРИ ДЖ. ШЪРУД НА 3 АВГУСТ 1847 Г., В НАЧАЛОТО НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД НА МЯСТОТО ЗА СОЛТ ЛЕЙК СИТИ, РАЗПОЛОЖЕН ОКОЛО „МОРМОНСКИЯ“ ХРАМ, ОПРЕДЕЛЕН ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН ТУК ОТ БРИГЪМ ЙЪНГ НА 28 ЮЛИ 1847 Г. ВСИЧКИ УЛИЦИ НА ГРАДА ЗАПОЧВАТ ОТ ТОВА МЯСТО.
Под маркера имаше бетонен паметник с надпис БАЗА И МЕРИДИАН. Това беше първоначалната точка, от която беше изградено всичко наоколо — целият град, който вече беше дом на двеста хиляди души.
Беше трудно да не остане впечатлен.
Двамата с Люк бяха излетели от Де Мойн малко след изгрев-слънце с един служебен самолет на Министерството на правосъдието, изпратен от Стефани. Информираха ги, че Саласар и Касиопея също пътуват към тях. Сенатор Тадеъс Роуан беше потеглил от Вашингтон късно предишната вечер и вече беше пристигнал в дома си в Юта.
Инструкциите на Стефани бяха и двамата да са тук в десет сутринта. Беше им казала, че ще им обяснят всичко.
Табелката и паметникът бяха в съседство с оживената Саут Темпъл стрийт, точно срещу централния универсален магазин и издателство „Дезерет“. И двамата с Люк бяха въоръжени със служебни берети, използвани от всички в отряд „Магелан“ — същите като онзи, който Малоун държеше под леглото си в Копенхаген. По-рано той се беше обадил в книжарницата, за да провери как вървят нещата. За щастие, за него работеха три дами, които се отнасяха с книжарницата така, сякаш бе тяхна, така че всичко беше под контрол. Малоун оценяваше работата им и се отплащаше с високи заплати и процент от печалбите. Като се има предвид колко пъти беше нападана тази книжарница през последните няколко години, беше цяло чудо как бяха останали да работят там.
Черен линкълн навигатор със затъмнени стъкла спря до бордюра. Задният прозорец се отвори и оттам се показа лицето на възрастен мъж.
— Господин Малоун, господин Даниълс. Аз съм Чарлс Сноу. Дойдох да ви взема.
Вратата на мястото до шофьора се отвори и оттам се показа Стефани.
— Защо не съм изненадан, че и ти си тук? — каза Малоун.
— Защото това не е първото ти родео.
Той се обърна към Люк и го изгледа вторачено.
— Предполагам, че си знаел за това.
— Аз съм на заплата, старче.
Младият шофьор им остави колата заедно с ключовете.
— Мислех си, че господин Даниълс може да кара — предложи Сноу. — А ние двамата да седнем отзад, господин Малоун.
Както името, така и лицето на мъжа бяха познати на Малоун — Сноу беше настоящият водач на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Малоун се качи отзад. Люк и Стефани бяха отпред.
— Важно е да ви придружа — каза Сноу. — Краката ми са слаби, но ще се наложи да свършат работа. Ще направя всичко по силите си.
— Защо е толкова важно? — поиска да разбере Малоун.
Сноу кимна.
— Важно е както за моята Църква, така и за нашата държава.
— Значи отиваме във „Фалта Нада“?
— Точно така. Господин Даниълс, ако включите навигационната система, маршрутът ни вече е въведен в нея. Пътят до там е около един час с кола. — Сноу помълча, преди да добави: — Едно време е бил два дни с кон.
Люк потегли. На екрана се появи карта, а върху нея — стрелка, която сочеше пътя.
— Стефани Нел ми каза, че сте един от най-добрите агенти на правителството — каза Сноу.
— Тя обича да преувеличава.
— Президентът Даниълс ми каза същото.
— Той също е способен да изтърси една-две лъжи.
Сноу се разсмя.
— Стабилен човек. Сърцето ме боли заради него. Скоро може да му се наложи да вземе някои трудни решения.
Малоун разбра какво има предвид събеседникът му.
— Саласар?
Сноу кимна.
— Зъл човек. Но едва през последните дни разбрах за мащаба на неговото зло. Оттогава се моля за онази изгубена душа.
— Едва ли ще е голяма утеха за вдовицата и децата му.
Възрастният мъж го погледна сурово и преценяващо.