Бригъм Йънг знаел, че ако се разчуе за съществуването на това съкровище в Юта, ще се стигне до златна треска, по-голяма и от тази в Калифорния. А това било последното, което искал, защото светиите избягали на запад точно за да бъдат по-далеч от езичниците. Забранил всички разговори за златната мина. Всеки светия, който се занимавал със златотърсачество, щял да бъде отлъчен от Църквата.
— Златната мина на Роудс е една от нашите легенди — каза Сноу. — Благодарение на заповедта на Йънг за нея не се знае почти нищо. Само митове. Но не всичко е лъжа.
— Интересно, че го признавате — отбеляза Малоун.
— Досега тя беше просто една безвредна легенда. Но сега нещата се промениха.
Меко казано.
— Задачата на Бригъм Йънг не била лесна — продължи Сноу. — Трябвало да изгради както новата нация, така и религията. Неговите светии живеели на едно от най-суровите места, които можем да си представим. Парите на практика не съществували. Затова той направил каквото се налагало.
Малоун следеше маршрута. Люк излезе на междущатска магистрала 15 и потегли на север в посока Огдън. Освен това Малоун забеляза и очите на младия мъж, които не спираха да ги наблюдават в огледалото за обратно виждане.
Стефани продължаваше да мълчи.
— В свещената мина, която Уакара показал на Айзък Морли, имало пречистено злато — каза Сноу. — Най-вероятно пренесено на север от испанците, които го донесли от Мексико преди векове, за да го скрият. Кюлчета, монети, златни зрънца и прах. Племето юти ги открило, но за тях златото нямало стойност. Затова Уакара сключил сделката с Морли с мисълта, че така не само новодошлите, но и неговият собствен Бог ще бъдат доволни. Противно на това, което твърди легендата, всъщност Йънг, а не племенният вожд настоял само един човек да има достъп до мината. В продължение на десет години той се възползвал от тези запаси, като оставял златото бавно да влезе в нашата икономика. Сечали монети, плащали заплати с тях и купували стоки с тези заплати. Никой не се интересувал от първоизточника. Всички оценявали присъствието на златото в живота си. Не забравяйте, че сме били затворено общество. Златото просто обикаляло в кръг, никога не напускало нашите граници и винаги носело полза на човека, у когото попадало. Но после, през хиляда осемстотин петдесет и седма, когато надвиснала заплахата от война срещу Съединените щати, се появила и заплахата да изгубим това богатство. Затова Йънг наредил на всички да предадат златото си обратно. Всичко било претопено, натоварено на каруци и изпратено в Калифорния, за да бъде на сигурно място, докато заплахата не премине — или поне така се твърди.
Сноу бръкна в джоба си, извади нещо от там и го подаде на Малоун.
Беше златна монета. От едната й страна бяха изобразени две стиснати ръце, обградени от надпис с главни букви G S L C Р G и стойността на монетата — пет долара. От другата страна имаше изображение на всевиждащо око и надпис СВЕЩЕНО ПРЕД БОГА.
— Буквите означават „Greater Salt Lake City Pure Gold“ и надписът не е съвсем коректен, защото монетите не са били изсечени от „чисто злато“, а от сплав, която съдържа и сребро, и мед. Съдържанието на злато е около осемдесет процента. Това е една от монетите, изсечени от Бригъм Йънг и поставени в летописния камък, положен в основата на храма в Солт Лейк Сити. Отворихме го през деветдесет и трета. Всички монети бяха едни и същи — единствената разлика беше стойността им, от два и половина до двайсет долара. Това са така наречените „мормонски монети“.
— И точно те са една от причините Бригъм Йънг да си създаде неприятности с федералното правителство — отбеляза Малоун. — В Конституцията се казва, че само Конгресът има право да сече монети.
— Бригъм Йънг проявявал склонност да не обръща внимание на законите, с които не бил съгласен. Но в негова защита трябва да се каже, че тогава сме били далече от Съединените щати и е трябвало да оцеляваме някак си. За да го направим, сме имали нужда от икономика, която да можем да контролираме. И той я създал.