— Знаете ли кой съм аз? — попита ги Сноу.
Мъжете кимнаха.
— В такъв случай трябва да правите това, което ви кажа. Ясен ли съм?
Те не отговориха.
— Аз съм вашият пророк — каза им Сноу. — Вие сте положили клетва да ме защитавате, не е ли така?
Мъжете отново кимнаха.
— „Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня, тъй че ездачът му ще падне назад.“ Знаете ли какво означават тези думи?
— Те са от Битие — отговори единият от двамата. — Ние сме положили клетва да живеем според тях.
— В такъв случай извадете оръжията си и ги пуснете на земята.
Мъжете се подчиниха на нареждането на Сноу.
— Останете тук и чакайте.
Прозорецът се затвори с тихо жужене.
— Ще остана при тези бедни грешници, за да се молим за прошка — каза Сноу. — Вие тримата имате работа.
Люк улови вторачения поглед на Стефани — първия, който беше отправила към него. По-рано бяха говорили по телефона веднага след като двамата с Малоун бяха пристигнали в Юта. Стефани му беше казала какво се налага да направят и то изобщо не му хареса. А с този поглед го питаше дали си дава сметка, че и той, подобно на двамата данити отвън, е положил клетва за вярност.
Люк кимна.
— Ще се моля да успеете — каза Сноу.
Люк се обърна към пророка.
— Никого не можеш да излъжеш, старче. Ти си довел Роуан и Саласар тук, защото това проклето място е по средата на нищото. А сега искаш да отидем и да свършим мръсната работа вместо теб. Затова нека да не си говорим за праведни дела. В тази задача няма нищо свято.
— Извинявам се за грубите думи на моя агент — каза Стефани.
— Той е прав — отговори Сноу. — В тази задача няма нищо свято. Работата е мръсна и отвратителна. Цяла нощ съм се питал дали и Бригъм Йънг се е чувствал по същия начин, когато е заповядал да се приберат онези каруци и да се върне златото? Със сигурност е знаел, че ще загинат хора. Но не е имал друг избор. Както и аз.
Люк отвори вратата и излезе от колата.
Малоун и Стефани го последваха.
Когато видяха Малоун, двамата данити се наведоха да вземат оръжията си.
— Той е наш враг — каза единият от тях.
— Не, не е той — отговори пророкът. — Вашият враг е нещо много по-сложно.
Двамата не изглеждаха убедени.
— Няма да повтарям — каза Сноу. — Пуснете оръжията си и правете това, което ви казвам. Иначе ще платите цената на небето.
Двамата отново хвърлиха оръжията си. Сноу им направи знак да се отдалечат.
— Тръгвайте. Аз ще ви настигна.
Стефани тръгна първа по пътеката.
— Тя не бива да пострада — каза Малоун.
Стефани спря и се обърна към бившия си служител.
— Смяташ ли, че ще го направя?
— Зависи как ще се развият нещата.
— Имам нареждания да се уверя, че от тук няма да си тръгне нищо, което да застрашава бъдещето на Съединените американски щати.
— Добре. Върши си работата. Просто искам и двамата с колежанчето да сте наясно, още отсега, че тя не бива да пострада. Точка.
— Аз също имам работа, която трябва да свърша — каза Люк.
— Тогава я свърши. Но ако посегнеш на Касиопея, ще те убия.
Люк не обичаше да го заплашват. Никога не беше обичал заплахите. Но Стефани му беше наредила да не провокира Малоун. Щяха да се справят с Касиопея така, както се наложи. Стефани го беше предупредила, че Малоун ще е наясно със ситуацията — беше по-добре да го успокоят, отколкото да го предизвикват. Не бяха дошли, за да спечелят някаква битка, а цялата война.
Малоун говореше съвсем сериозно. Щеше да застреля колежанчето на място, ако Касиопея пострада. Беше разбрал колко сериозна е ситуацията от мълчанието на Стефани и знаеше, че след тази операция не бива да остават случайни свидетели. Стефани, Люк, самият той? Те бяха професионалисти. Бяха положили клетва. Нямаше никаква опасност да разкрият тайната на никого. Но Роуан, Саласар и Касиопея бяха съвсем друго нещо. Малоун хранеше голямо уважение към Стефани и дори беше в състояние да разбере нейната дилема — все пак заповедите си бяха заповеди, а не си спомняше залозите някога да са били толкова високи. Което не променяше нищо. Ако Касиопея не успееше да се погрижи както трябва за себе си, той щеше да го направи вместо нея.
Все пак тя го беше правила много пъти за него. Беше време да й върне услугата. Независимо дали тя го искаше, или не.