— Не позволяваме да се ловува тук — обясни Роуан. — Оставили сме всичко на природата.
Касиопея се опитваше да прецени сенатора. Беше представителен, изпълнен с жизненост. С лекота се изкачваше по стръмната пътека, без да се изпоти или да се задъха. Държеше се като човек с власт — и според Хосепе това напълно му прилягаше, защото беше вторият по старшинство в йерархията на Църквата. Следващият пророк. Касиопея беше забелязала предпазливия му поглед, когато се запознаха. Спомняше си, че когато беше малка, у тях често идваха мъже с тъмни костюми, бели ризи и тънки вратовръзки. Винаги беше знаела, че баща й е църковен водач, и майка й беше обяснила, че посетителите са други водачи на Църквата от близо и далече. Но онези мъже я караха да се чувства неудобно.
Вече разбираше защо. Те бяха последователи. Сляпо следваха пътя, предначертан от други, и се надяваха да открият нещо за себе си по него. И никога не определяха собствения си път. Роуан и Хосепе бяха различни.
Техният път беше само техен. И те почти бяха стигнали до края му.
След десет минути изкачване по пътеката стигнаха до черна цепнатина в планинския склон. Метална табелка предупреждаваше туристите да не влизат в пещерата, защото е частна собственост. Входът към пещерата беше преграден с желязна решетка, заключена с катинар. Роуан я дръпна няколко пъти, за да я изпробва. Беше здрава. Тогава сенаторът направи знак на Хосепе, който извади пистолета си и стреля три пъти в катинара.
Стефани чу трите изстрела, които отекнаха в гората.
Малоун и Люк ускориха крачка и тя ги последва. Никога не се беше чувствала толкова далече от Котън. Нямаше друг избор. Нямаше представа какво ще прави, когато се изправи пред проблема. Импровизираше всичко в движение.
Но имаше една абсолютна величина. Тя беше съгласна с Дани Даниълс.
Съединените щати трябваше да оцелеят.
Саласар махна останките от катинара и отвори желязната решетка. На няколко крачки по-навътре имаше електрическо табло, от което излизаше дебел кабел и вървеше напред в тунела. Роуан мина покрай него и щракна ключа от едната страна на таблото.
Грейна светлина, която разсея мрака.
— Това е „Фалта Нада“ — каза Роуан.
Хосепе и Касиопея последваха старейшината в широкия тунел, който водеше към малка зала. Пред тях се извиваха и усукваха сталактити и сталагмити, които сякаш не се подчиняваха на гравитацията, деликатни и крехки като стъкло. Светлината се пречупваше в безброй цветове от кристалните призми. Беше невероятна гледка, изкусно осветена за подсилване на ефекта.
— Зашеметяващо е, нали? — попита Роуан.
Касиопея разглеждаше рисунките по скалата.
Саласар се присъедини към нея и видя странни товарни животни, подобни на лами, водени от човек с нещо като броня.
— Испанци — обясни Роуан, когато забеляза техния интерес. — Открили тази пещера, когато пристигнали тук от Мексико през шестнайсети век и се заели да търсят злато в планините.
Роуан пристъпи към една купчина от бели кварцови камъни и вдигна един от тях. По него се виждаха жълти жилки.
— Открити са тук, както и следи от кирки и лопати по стените. Испанците са били тук много преди да пристигнат светиите.
Роуан посочи един тунел.
— Има и още.
Роуан пропусна Саласар и Касиопея пред себе си, остави кварцовия камък и ги последва. Той не се издаде, когато Хосепе представи своята спътница, престори се, че не я познава, и в крайна сметка я прие.
Но всъщност знаеше всичко за Касиопея Вит.
— Тя работи за президента — каза Стефани Нел.
Беше му се обадила по телефона точно преди да излезе от къщи, за да потегли на север от Солт Лейк Сити с колата си.
— От известно време е при Саласар под прикритие. Едно време, в младостта си, двамата са били любовници, затова беше решено, че тя може да постигне по-голям успех с него. И наистина стана така. Но той не подозира нищо.
Роуан я слушаше със смес от тревога и гняв. Колко пъти се беше намесвало федералното правителство в делата на Църквата? Колко шпиони беше имало? Твърде много, за да ги преброи. Всички казваха, че подобни действия са останали в миналото. Колко много грешаха.