— Изпратена е от Даниълс. Той следи двама ви със Саласар вече повече от година. Вашият пророк Чарлс Сноу също работи с него.
Роуан вече знаеше за това.
— Съвсем скоро разбрах за Вит и Сноу.
— Защо ми го казваш сега?
— Защото искам да успееш. Ще бъде от полза и за мен. Затова реших да ти предам тази информация.
— Радвам се, че го стори. Но какво очакваш да направя с нея?
— Не ме интересува, по дяволите. Просто довърши онова, което си започнал, и продължавай да създаваш проблеми на президента.
В действителност Роуан все още не знаеше как да постъпи. Собственият му пророк беше негов враг? Собственият му президент беше срещу него? А сега и основният му съюзник беше успял да внедри шпионин сред тях? Роуан не беше сигурен какво ще бъде решението, но не се съмняваше, че след като истината излезе наяве, Хосепе ще знае какво да направи. Данитите бяха способни в това отношение. На него самия никога не беше съобщавано нищо, което дори косвено да му подскаже, че се е случило нещо непристойно или незаконно. Така че съвестта му беше чиста. Подробностите бяха оставени на Саласар. Трябваше да се признае, че винаги се беше справял с всичко. И точно това щеше да се случи и днес. Тук, във „Фалта Нада“. Името беше особено подходящо. Нищо не липсва.
65
Малоун се втурна нагоре по пътеката към мястото, откъдето се чуха трите изстрела, плътно следван от Люк. Зад завоя се показа огромна къща. Беше от дърво и камък, на три етажа, с големи прозорци и остри стрехи. Към небето се издигаха два каменни комина. От всички страни на къщата имаше дървета, зад нея беше планинският склон, а към главния вход водеше зелена морава.
Стефани дотича при тях.
— Това е — каза тя. — Те са вътре.
— Аз ще вляза отпред — каза Малоун на Люк. — Ти поеми задния вход.
Той се обърна към Стефани.
— А ти чакай тук.
Тя кимна.
Люк се втурна с пистолет в ръка надясно, между дърветата. Малоун се приведе и се доближи до стълбището от секвоя, което водеше нагоре към главния вход на къщата. Хвърли поглед назад и видя, че Стефани се прикри зад едно дърво. После пое нагоре по стълбището — дървените стъпала бяха омекнали на места от годините борба с природните стихии. Самата къща изглеждаше в добро състояние. Някой я беше поддържал редовно. Малоун стигна до верандата.
Вратата беше солидна, на дървена рамка. Малоун внимателно провери бравата. Беше заключено. Той предпазливо погледна през всеки един от прозорците на приземния етаж и се ослуша, но не чу нищо.
Люк стоеше пред задната врата под навеса. На сто метра от къщата се издигаше планината. Той провери вратата, която се оказа заключена. Погледна през прозореца и видя голямо помещение с дървени небоядисани стени, така че естествените цветове на бор и смърч хармонираха с колоните и гредите, поддържащи високия таван. Мебелите бяха обикновени и функционални, с цветни акценти по тапицерията на диваните и столовете. Друг прозорец гледаше към кухнята, оборудвана с каменни плотове, дървени шкафове и уреди от неръждаема стомана. От другата страна на верандата се чуваше ромолене на поток и Люк забеляза воденично колело, което се въртеше в него.
Нещо не беше наред. От къщата не се чуваха никакви гласове. За да влезе, щеше да се наложи да избие вратата от рамката с ритник, което не беше проблем, но щеше ясно да обяви присъствието му.
Люк чу раздвижване по верандата. И усети вибрации по дъските под краката си.
Малоун продължи да поглежда в къщата през всеки прозорец, докато обикаляше по дължината на верандата. Вътрешността беше типична за планинска хижа, а големината на сградата и мебелировката издаваха благосъстоянието на собствениците й. Отвътре продължаваше да не се чува нито звук. Дали не ги бяха забелязали, докато се приближаваха, и не се бяха оттеглили на сигурно място?
Доста съмнително. Усещането му се потвърждаваше от плътния слой прах, който покриваше дървения под във вътрешността на къщата. По него не се виждаха никакви следи. Нямаше никакви признаци, че някой е влизал наскоро.
Задънена улица.
— Люк — каза той.
По-младият агент се показа зад ъгъла.
— Надявах се, че си ти. Тук няма никой.
Малоун кимна в знак на съгласие. Но Стефани специално им беше казала, че Роуан, Саласар и Касиопея са тук.