— Тя ни е излъгала.
И двамата се втурнаха към предната веранда. Стефани не се виждаше никъде. Малоун се спусна по стълбището, като прескачаше по две стъпала, и се затича към дървото, където я беше видял за последен път.
Стефани я нямаше.
Някакъв шум по пътеката зад него привлече вниманието му. Малоун се завъртя и насочи пистолета си. Люк също. На пътеката се появи Чарлс Сноу, подкрепян на всяка крачка от двамата млади данити. Малоун и Люк свалиха оръжията си.
— Какво става? — попита Сноу, като свали ръце от раменете на своите помощници.
— Стефани е изчезнала — каза Малоун.
— Къщата е празна и заключена — добави Люк.
— Тя не ви ли каза? Къщата не е „Фалта Нада“.
Вниманието на Малоун се прикова върху него.
— Тази къща е построена по-късно — обясни Сноу и посочи към планината. — „Фалта Нада“ е там, в една пещера. Няма как да я пропуснете.
Стефани бързо се катереше по каменистата пътека през гората. Тук въздухът беше осезаемо по-хладен. Нарочно беше заблудила Котън и Люк, за да спечели време да се измъкне от тях. Сноу й беше съобщил подробностите още по време на полета снощи.
— Трябва да ти кажа нещо за това място — беше казал той. — Ще видите една къща, но това не е „Фалта Нада“. Истинското място е във вътрешността на самата планина. Лесно ще намерите пътеката. Пещерата е открита от един от първите заселници. Според легендата бил тръгнал за дърва, когато забелязал следи от пума. Проследил ги нагоре по планинския склон и открил една цепнатина в скалата. Зад нея имало пещера, в която влязъл. Преди петдесет години ние прекарахме електричество и осветление, то все още работи. Малцина са виждали това място. Едно време беше специално за нас, но сега е забравено от всички. Фактът, че Бригъм Йънг го е избрал за скривалище както на златото, така и на онова, което му е изпратил Линкълн, изобщо не ме изненадва.
Малоун беше прав. Тя беше предизвикала целия този хаос и отговорността да се справи с него беше само нейна. Все още не знаеше как, но нямаше друг избор. Съмняваше се, че Люк или Котън ще я открият, защото нямаха представа за истинското местоположение. В интерес на истината, Чарлс Сноу можеше да им го каже. Но докато се върнат до колите, разберат къде се намира и потеглят обратно, всичко щеше да е свършило.
Стефани забеляза входа на пещерата пред себе си — беше отбелязан с борови пръти, покрити със зелен мъх. На входа имаше желязна решетка, която беше отворена наполовина, а на земята се търкаляше смазан катинар. Тя го вдигна, за да го разгледа. Вече разбираше защо някой беше стрелял три пъти.
Стефани захвърли катинара и извади пистолета си. Пред нея се виждаше осветен тунел. Беше ударил часът да стори това, което беше длъжна. Тя направи две крачки и влезе в пещерата.
Малоун беше бесен. Беше притиснал Стефани и сега тя влизаше в нещо, с което не беше подготвена да се справи.
— Старче, това изобщо не ми харесва — каза Люк, докато тичаха нагоре по пътеката.
— Тя ще намери смъртта си.
— Нека да не го позволяваме.
— Разбира се, че това е планът. Но за съжаление, нямаме никаква представа какво ни очаква горе. Освен ако ти знаеш нещо, което аз не знам.
— Този път не. Тя не ми каза нищо.
Малоун вдигна очи към пътеката. Всички останали имаха предимство пред тях.
— Значи сме само ти и аз — каза той на Люк.
— Разбрах. И ще бъда с теб до самия край.
66
Касиопея беше впечатлена. Залата, в която се бяха озовали, беше двайсет метра дълга, малко по-широка и също толкова висока. Сталактитите приличаха на ледени висулки. От тавана на пещерата се спускаха кристали, подобни на игли, и спираловидни гладки хеликтити, които приличаха на тирбушони. Драпериите от оранжев калцит бяха тънки като хартия и пропускаха светлината на електрическите крушки зад тях да се процежда през камъка. По стените имаше скални образувания от бял камък, които приличаха на пуканки. В центъра на залата имаше басейн с неподвижна зелена вода, гладка като огледало. В единия край на басейна се издигаше пиедестал, на който беше поставена огромна статуя на ангела Морони — висок четири метра, издялан от камък, в характерната поза с тромпета, който надуваше, покрит със злато от глава до пети.