— Да, но победихме.
Тя се усмихна.
— Така е.
Двамата влязоха в кафенето и си намериха свободна маса. Тя си взе салата от моркови и сок от боровинки, а Дейвис изпи бутилка минерална вода на един дъх. Апетитът й се беше стопил.
— Как е президентът? — попита тя.
С Дани Даниълс не бяха разговаряли от три месеца.
— Няма търпение да се пенсионира.
Вторият мандат на Даниълс щеше да свърши скоро. Политическата му кариера приключваше. Беше стигнал далече — от общински съветник в малко градче в Тенеси до два мандата като президент на Съединените щати. За съжаление, по този път беше загубил както дъщеря си, така и съпругата си.
— Ще се радва да му се обадиш — каза Дейвис.
Тя също щеше да се радва да му се обади. Но така беше по-добре. Поне до края на неговия мандат.
— Ще го направя. В подходящия момент.
Двамата с Даниълс бяха установили, че между тях има някакви чувства — привързаност, която вероятно се беше родила по време на многобройните битки, водени заедно. Всеки от двамата изпитваше някакви съмнения. А той продължаваше да е президент на Съединените щати. Беше й началник. Така че беше по-добре да запазят дистанция.
— Не си дошъл чак до тук, за да ми предадеш това. Говори по същество, Едуин.
По лицето на нейния приятел пробяга усмивка. Стефани знаеше, че той вече е почти на възраст за пенсия, но фигурата му беше като на много по-млад мъж.
— Разбрах, че си станала обект на внимание от страна на Капитолия — каза той.
Наистина беше така.
Миналата седмица бяха пристигнали шест писмени молби за секретна информация от Бюджетната комисия в Сената. Подобна практика не беше толкова необичайна. Конгресмените често изискваха информация от разузнавателните агенции. Ако въпросният отдел или агенция откажеше да им сътрудничи, на мястото на „молбите“ пристигаха призовки, които вече не можеха да бъдат игнорирани, без да се стигне до съд. Откритите сблъсъци за секретна информация бяха рядкост. Конгресмените трябваше да бъдат удовлетворявани. В крайна сметка именно те държаха ключовете от хазната. В общия случай споровете се разрешаваха на четири очи. Но специално тези шест молби не оставяха никакво място за преговори.
— Искат абсолютно всичко, свързано с моята агенция — каза тя. — От А до Я. Финансови и оперативни отчети, вътрешни анализи, каквото се сетиш. Подобно нещо се случва за пръв път, Едуин. Почти цялата информация, която искат, е секретна. Докладвах за случая на министъра.
— А той докладва на мен. Дойдох да ти кажа, че тези молби са свързани с услугата, за която те помолих — да разследваш Хосепе Саласар.
Преди шест месеца едно обаждане от страна на Дейвис беше поставило началото на разследване, насочено срещу Саласар. Белият дом искаше пълно досие — включително всички финансови, бизнес и политически контакти. От родилния дом до днес. Саласар притежаваше както датски, така и испански паспорт благодарение на родителите си, които бяха родени в различни държави. През шест месеца в годината живееше в Испания, а през останалото време — в Дания. Беше голям бизнесмен и беше възложил всекидневните си задължения в различните си компании на стойност по няколко милиарда евро на своите заместници, така че да може да се посвети единствено на задълженията си като старейшина на Мормонската църква. Според всички източници той беше дълбоко вярващ, нямаше криминално досие и биографията му беше изрядна. Фактът, че беше привлякъл вниманието на Белия дом, беше породил множество въпроси у Стефани. Но тъй като беше верен държавен служител, тя не беше задала на глас нито един от тях.
И това се беше оказало грешка. Която най-сетне беше осъзнала преди три дни, когато нейният агент, изпратен в Европа да събира информация за досието на Саласар, беше изчезнал безследно. Сега я осъзнаваше още по-ясно, защото току-що беше говорила с Малоун.
— Моят агент, който работеше по Саласар, е изчезнал — каза тя. — Изпратила съм хора на място, които вече го издирват. В какво си ме забъркал, Едуин?
— Нямам представа. Какво се е случило?
— Ситуацията ескалира. Един от контактите на Саласар, някакъв тип на име Бари Кърк, се е свързал с моя човек. Имал вътрешна информация и дори твърдял, че неговият шеф може да е убил човек. Нямаше как да подминем това. Вече сме задържали Кърк, макар че затова са загинали двама от хората на Саласар. Котън ги е застрелял.