Выбрать главу

Първият импулс на Люк беше да нахлуят в залата. Те имаха два пистолета, а Саласар само един. Малоун сякаш прочете мислите му и поклати глава.

Малоун изобщо не беше очарован от това, което виждаше пред себе си.

Или Стефани беше разкрита, или се беше разкрила сама. Той заложи на второто, особено след като забеляза нейната берета на пода на пещерата, до един голям камък, където не се виждаше отстрани. Значи тя нарочно беше заблудила него и Люк, за да спечели достатъчно време за себе си да стигне до тук. Би трябвало да е предположила, че те ще тръгнат обратно към Чарлс Сноу, от когото щяха да научат за пещерата — и междувременно щяха да загубят петнайсет или двайсет минути, които тя да използва. За щастие, те бяха съкратили това време наполовина и вече бяха тук.

Мисли. Нямаш право на грешка.

Стефани стоеше с ръце във въздуха, обърната срещу Саласар. Не изпитваше страх, въпреки че трябваше. Дани Даниълс й беше казал, че ако случайно се появи трета страна и предизвика инцидент, на какво основание трябваше да се намесват те? Но освен това тя разбираше и какво не беше казал президентът на Съединените щати. „А ако ти успееш да предизвикаш този инцидент, още по-добре.“

— Какво искаш да кажеш с това, че старейшина Роуан е шпионин? — попита Саласар.

— Той е дългогодишен член на американския Сенат. Положил е клетва да защитава законите и Конституцията на тази държава. Роуан е един от най-влиятелните хора във Вашингтон.

— Освен това съм светия от последните дни — каза Роуан. — А това е дълг, който приемам дори по-сериозно от клетвата си към тази страна.

Стефани трябваше да действа внимателно. Най-важно беше да прецени точния момент.

— Онова, което сенаторът каза за Касиопея, е вярно. Когато научих за снимката на вас двамата, която все още си пазиш, реших, че може би продължаваш да изпитваш чувства към нея. Помолих Касиопея да се свърже с теб и тя се съгласи.

— Вярно ли е? — попита Саласар.

Касиопея кимна.

— Казаха ми, че си замесен в нещо незаконно. Дори убийство. Исках да ти помогна да изчистиш името си.

— Убийство? — попита Роуан.

Стефани отговори:

— Той уби човек в Мичиган, за да се сдобие с един мормонски дневник. А след това уби и един от моите агенти.

Сенаторът изглеждаше искрено шокиран от тази информация.

— Хосепе — каза Роуан. — Моля те, кажи ми, че тя лъже.

Саласар се обърна към ангела, за да получи напътствия.

„Те не знаят срещу какво сме изправени. Ние пазим светиите и всичко, което им е скъпо. Старейшина Роуан поиска от нас да се справим. Не бива да се оплаква от методите ни.“

— Техният агент беше изпратен, за да ни унищожи — каза Саласар. — Моята задача беше да не допусна това. Агентът не беше убит. Той получи кръвно изкупление по всички правила и сега е при Небесния отец, където се радва на вечната си награда.

— Ти си го пребил — каза новодошлата. — А след това си го застрелял. Той имаше жена и деца.

„Вината е на жената. А не твоя.“

— Хосепе — обади се Роуан. — Вярно ли е това, което казва тя?

„Не се страхувай.“

— Вярно е.

— В такъв случай ти си допуснал голям грях.

— По нашите закони винаги сме предлагали кръвно изкупление на враговете си. Така е било в началото, така си остава и сега.

— Не — каза тежко Роуан. — Ние отдавна сме се отрекли от насилието. То никога не може да бъде средство за постигане на крайната цел. Посветил съм целия си живот на търсенето на начин да направя така, че светиите да бъдат независими, свободни от външни влияния, далече от всяко насилие.

Правилно ли чуваше? Мъмреха го за това, което се очакваше от него? А Касиопея?

— Защо ме излъга? — попита я той. — Как можа да направиш такова нещо?

— Беше необходимо. Това, което си направил, е грешно.

„Как смее? Тя трябва да си знае мястото.“

— Аз съм положил клетва да защитавам пророците и не съм направил нищо друго.

— Когато предложи да сформираш данитите, изобщо не си представях, че ще стигнеш толкова далече — каза Роуан.

„Той е слаб, Хосепе. Слаб и глупав като всички останали. Недей да приемаш това. Не можем да го приемаме. Вече не.“

Ангелът беше прав.

— Пророк Джоузеф ми казва, че грешиш — каза той.

— Джоузеф Смит е умрял преди повече от сто и петдесет години — каза новодошлата.