— Млъкни! — изкрещя той и насочи пистолета към нея, право в гърдите й. — Никога не казвай такова нещо! Той е жив!
„Разбери за старейшината. Трябва да знаем къде е неговото място.“
— Предател ли е той? — попита Саласар и посочи Роуан с пистолета си.
Роуан беше оставил Саласар да действа както намери за добре и почти не му беше задавал въпроси, но наистина никога не беше смятал убийството за част от уравнението.
— Наистина ли си убил този човек в Мичиган, както твърди Стефани Нел? — попита той.
— Неговият дневник ни трябваше, а той не искаше да го продава. Затова получи изкупление за греха си.
— Какъв грях?
— Алчност. Какво друго? И това, че сме тук днес, поне отчасти се дължи на моя жест на милосърдие към него.
— Така ли наричаш убийството? — попита Роуан. — Милосърдие?
— Такива са думите на пророка — каза Саласар и отново се обърна към Нел. — Защо този апостол да е предател?
— Вие сте тук, за да откриете един документ, който Ейбрахам Линкълн е поверил на мормоните. Попитай го тогава — къде е този документ?
Роуан сам си беше задавал този въпрос. Предполагаше, че когато стигнат до тук, всичко ще бъде очевидно. Но във „Фалта Нада“ нямаше нищо друго освен камъни, басейн и статуя. И все пак указанията на Линкълн водеха насам. Той беше видял вътрешността на часовника. Разбира се, при положение че и часовникът, и снимката са били истински.
Той посочи към Нел.
— Тя ми каза, че това е мястото.
— И наистина е така — потвърди тя. — Това е мястото, което Бригъм Йънг е споменал на Линкълн. Мястото, където се е съхранявало златото на мормоните. Линкълн го е гравирал в часовника си. В такъв случай къде е документът?
Въпросът беше отправен към него. Роуан видя, че Саласар също очакваше отговора му. Но той нямаше отговор. Нел отпусна ръце.
— Той няма отговор, защото тук няма нищо. Роуан не е твой съюзник. В действителност той е твой враг. Първо ти казва, че няма проблеми да събереш данитите, после не одобрява как действат. Иска резултати, но се оплаква от начина, по който са получени. Той е уважаван член на американския Сенат. Част от властта в Съединените щати. Как си помисли дори за момент, че ще поеме отговорност за незаконните ти действия?
Тя се опитваше да подлъже Саласар.
— Престани да я слушаш! — изкрещя Роуан.
Саласар се обърна към него.
— Защо? Защото казва истината?
— На това трябва да се сложи край, Хосепе.
— И всеки момент ще стане много по-зле — обади се Нел. — Насам идват агенти. Всичко съвсем скоро ще свърши. Сенатор Роуан го знае. Все пак го планирахме заедно.
Роуан пристъпи към Саласар. Пистолетът се завъртя към него, за да го спре.
— Хосепе — каза Роуан спокойно. — Трябва да ме изслушаш.
Касиопея стоеше мълчаливо и слушаше, като се опитваше да прецени мащабите на лудостта на Хосепе. Все пак той твърдеше, че вижда Джоузеф Смит — тук, на това място. Но освен това тя не беше пропуснала и болката в очите му, когато го беше наранила. За втори път през живота му.
— Никой от вас да не мърда — нареди Хосепе на Роуан.
— Тук ли е все още пророкът? — попита тя.
— Той наблюдава всички ви, както наблюдава и мен.
— От колко време го виждаш?
— От много години. Но едва наскоро ми разкри истинската си същност. Винаги съм си мислел, че е Морони.
— Пророкът ли ти каза да убиеш моя агент? — попита Стефани.
Хосепе я погледна сурово.
— Каза ми да му предложа изкупление за греховете, за да се радва на вечно щастие. И точно това направих аз.
— Всички са те изиграли — каза му Стефани. — И Роуан, и Касиопея.
— И въпреки това съм тук и пистолетът е в мен.
Касиопея осъзна, че Стефани се опитва да провокира реакция от него и ако продължава да го притиска, ще успее.
— Хосепе, моля те да свалиш пистолета и да сложиш край. Всичко свърши.
— Свърши? Всичко току-що започна. Кажи й, старейшина Роуан. Кажи й за великата мечта, която ще се превърне в действителност.
— Да, сенаторе — каза Стефани. — Кажи ни за славния ден, който идва. Естествено, за да се случи това, ще ви трябва въпросният документ, подписан от отците основатели. Спомни ли си вече къде се намира?
— Ти ме измами — просъска Роуан. — През цялото време си ме лъгала.