— Хвърлете тези пистолети във водата — нареди Саласар.
Те се поколебаха за миг, после се подчиниха.
— Само вие ли сте?
— Само ние, двамата амигос — отговори Люк. — Би трябвало да е предостатъчно.
Малоун едва не се усмихна. Тази самоувереност беше неустоима.
Малоун беше застанал така, че Люк да е пред него, а револверът на гърба му да е на една ръка разстояние. Той улови погледа на Стефани и се опита да разбере какво мисли тя. После се обърна към Касиопея, която го изгледа безизразно. От нейна гледна точка нищо не беше наред.
— Трябваше да те застрелям в Залцбург — каза му Саласар. — Когато имах възможност да го направя.
— И кой те спря? — попита го Стефани.
Саласар не отговори.
Стефани посочи Касиопея.
— Тя.
Касиопея познаваше Котън достатъчно добре, за да знае, че той не се е появил без резервен план. И той, и по-младият мъж — същият, когото познаваше от Айова — твърде лесно бяха предали оръжията си. Със същата лекота можеха да останат скрити и да атакуват от засада. Вместо това сега стояха с ръце, вдигнати във въздуха, напълно беззащитни.
Или не беше така?
— Хосепе, моля те — каза тя. — Пусни пистолета. Не го прави.
— Познаваш ли Малоун? — попита той.
Тя кимна.
— Имаш ли… връзка с него?
Тя се поколеба, но нямаше друг изход. Кимна отново.
— Значи си ме излъгала за всичко! — изкрещя той. — Не си преживяла пробуждане във вярата! Думите на пророка не са те развълнували! Подиграваш се с всичко, което е свято!
— Ти не си онзи човек, когото познавах.
— Аз съм същият човек. И тогава бях, и сега съм набожен последовател на пророк Джоузеф Смит. Небесният отец ми е изпратил пророка. Той е тук, с мен, и ви наблюдава. Той ме напътства. Той никога не лъже.
— Това не е истина — извика тя.
Пистолетът се местеше от един на друг. Треперещият показалец на Хосепе беше на спусъка. Касиопея знаеше, че е отличен стрелец, но сега едва ли беше съсредоточен.
— Братко Саласар — каза Роуан. — Аз си тръгвам. Не мога повече да бъда част от тази история.
— Виждаш ли? — каза Стефани. — Оставя те, за да свършиш мръсната работа. Прави го, за да може да отрече съучастието си. Попитай твоето видение какво иска то от апостола.
Погледът на Хосепе се стрелна към статуята и остана прикован в нея.
— Наистина ли го виждаш? — попита Касиопея.
Той кимна.
— Гледката е величествена.
— Хосепе — прошепна Роуан, а в гласа му имаше съчувствие.
— Виждаш ли какво мисли за теб? — обади се Котън. — Той ти позволи да убиеш онзи агент в Дания. Нямаше проблеми, стига ти да натиснеш спусъка. А сега не го интересува какво ще направиш с нас, стига той да не участва в него.
Роуан се обърна, за да си тръгне.
— Спри! — изкрещя Хосепе.
Сенаторът се поколеба, после се обърна.
— И какво ще направиш? Ще ме застреляш ли? Аз съм член на Кворума на дванайсетте апостоли. Нали твърдиш, че изповядваш послушание? Предполагам, че то означава нещо за теб.
— Той те изоставя — каза Стефани. — Оставя те на нас. А ти не можеш да убиеш всички ни — не и преди някой от нас да стигне до теб. Наистина ли си мислиш, че съм довела само двама агенти?
В интерес на истината, Касиопея мислеше точно така. Онова, което Хосепе вече беше направил, беше достатъчно лошо. Тя не можеше да му позволи да продължи.
Саласар отново се вторачи в ангела.
„Аз бях пророк, ясновидец, носител на откровение. Аз диктувах всички Божии дела и дългът на вярващите беше да ме слушат и да изпълняват онова, което им кажа.“
Саласар знаеше, че всичко чуто е истина.
„Моят план беше да поставя основите на земно царство, което да не се подчинява на законите на нито едно правителство. Трябваше да си създадем наши собствени закони и да имаме наши собствени служители, които да ги прилагат. Когато бяха обявявани нашите закони, всички трябваше да им се подчиняват без възражения.“
Такава беше и неговата мечта.
— Братко Саласар — каза Роуан. — Погледни ме.
Той се обърна.
— Там няма нищо. Джоузеф Смит е мъртъв. Той не ти дава напътствия.
„Това е богохулство. Той ме обижда. Аз съм неговият пророк. Накарай го да ми се подчинява.“