Даниълс спря пред нея на следващата площадка.
— Вече сме на нивото на шейсетия метър. Краката наистина започнаха да ме болят. Не съм свикнал с такива физически усилия.
Нейните мускули също бяха започнали да пулсират.
— Дойдохме заради това — каза той и посочи един възпоменателен камък.
Стефани разгледа правоъгълния блок, на който беше изобразено нещо като пчелен кошер, поставен върху маса. Над кошера имаше всевиждащо око, насочено надолу, а над него — думите СВЕЩЕНИ ЗА ГОСПОДА. Под масата имаше друг надпис: ДЕЗЕРЕТ. В камъка бяха гравирани и разнообразни изображения на тромпети, цветя, лози и листа.
— Този камък е дарен през септември хиляда осемстотин шейсет и осма година от самия Бригъм Йънг. Изсечен е в щата Юта, а е гравиран от мормон на име Уилям Уорд. Пчелният кошер е бил символът на Дезерет, както Йънг е искал да нарече новата си страна. Разбира се, ние сме имали други идеи по въпроса. Щели са да минат още почти трийсет години, преди Юта да получи статут на щат, но тази картина ясно показва какви са били ранните намерения на Йънг.
Даниълс отвори лаптопа и го сложи на стъпалата, които водеха нагоре. Екранът оживя и на него се появи лицето на Чарлс Сноу.
— При теб е много рано — каза президентът на пророка.
— Така е. Но през последните няколко дни и без това не съм спал много.
— Знам какво имаш предвид. Аз също.
— Молех се за старейшина Роуан и брат Саласар. Мога само да се надявам, че Небесният отец ще прояви милост към тях.
— Ние направихме онова, което се налагаше. Знаеш, че е така.
— Питам се колко от моите предшественици са казвали същото. Те също са правили някои неща, за които са били сигурни, че се налагат. Но дали това ги оправдава?
— Те не ни дадоха друг избор — каза президентът. — Никакъв друг избор.
— Виждам камъка зад теб. Отдавна не съм го поглеждал. Веднъж, преди много време, посетих паметника, когато все още беше разрешено да се използват стълбите, за да се разглеждат възпоменателните камъни.
Стефани се почуди какво става. Защо беше тази конферентна връзка с Юта? Предполагаше, че се провежда по обезопасена линия.
— Нашата Църква винаги е ценяла камъка — продължи Сноу. — Той е предпочитаният от нас строителен материал. Може би защото е по-трудно да се разруши. Дървените ни храмове никога не са оцелявали дълго, а са били опожарявани от тълпата. След като сме започнали да ги строим от дебела скала, те са оцелели. Почти всички ранни храмове от камък си стоят и до днес.
Стефани отново се загледа в дарението от щата Юта.
— Камъкът има и друга специална цел — каза Сноу. — Пророк Джоузеф Смит за пръв път видял златните плочи в кутия от камък. На втори октомври хиляда осемстотин четирийсет и първа Смит поставил оригиналния ръкопис на „Книгата на Мормон“ в основите на хотел „Нову“. Бригъм Йънг също запечатал документи и монети в летописния камък на храма в Солт Лейк Сити и това се е превърнало в обичайна практика в много други храмове. За нас запечатването в камък е знак на уважение.
Стефани едва сега разбра какво имаше предвид.
— Документът от отците основатели е тук?
— Според Бригъм Йънг било съвсем редно да бъде върнат във Вашингтон — отговори Сноу. — Затова го запечатал в своето дарение за паметника. Казал на Джон Тейлър, който в крайна сметка го наследил, и оттогава тайната се предава от пророк на пророк. Ние благославяме тази нация и се чувстваме горди, че сме част от нея. Само някои фанатици като Роуан мислят другояче. Но те са аномалия и не се различават от радикалните елементи във всяка друга религия. Хората, които в крайна сметка са се издигали до положението на водачи на Църквата, са осъзнавали важността на онова, което знаят, и са запазвали тайната. Както е редно.
— Затова ли са отхвърлили искането на Никсън през седемдесета година? — попита Даниълс.
— Точно така. Тази информация просто не е можело да бъде разкрита. На Роуан трябва да се признае, че беше първият, който успя да научи всичко. Тъй като беше мой наследник, той разполагаше с достъп до неща, до които малцина други можеха да достигнат. А тъй като беше сенатор, възможностите му бяха още по-големи.